Когато бях малък (около 3-4 годишен), бях много впечатлен от филма на Чарли Чаплин "Треска за злато". Много се смях, но едно нещо така и не можа да ми стане ясно (може би защото бях малък): какво е това златна треска?!?

По-късно разбрах, че златната треска това е стремеж към лесна печалба без много усилия.

Ето, че в днешно време ставам свидетел на треска за лесна печалба. Само, че сега не е за злато, а за земя. Какво имам предвид: В момента цената на земята и на недвижимите имоти въобще постоянно се вдига. Като резултат се появиха многобройни брокери на недвижими имоти. Това обикновено са усмихнати и сладкодумни хора, които правят добро впечатление и на продавачи, и на купувачи. Тази приветливост има като резултат хиляди покупко-продажби на имоти, милиони платени левове. Какво обаче се крие зад лъскавата фасада: Агентите обикалят и се срещат със собствениците на селските имоти. Това обикновено са възрастни и не толкова заможни хора, така че не е трудно да бъдат убедени, че за имота си могат да получат само ниска (дори и за местните стандарти) цена. Аргументите са еднотипни: много искам да ти помогна да вземеш повече, ама виж, че къщата е на края на селото; покривът има нужда от ремонт и т.н. Събрали информацията и взели съгласието на собствениците, агентите се обръшат към купувачите, които обикновено са чуждестранни граждани, търсещи начин да инвестират спестяванията си. Естествено описанието на продаваната къща се е превърнало в "nice house, with perfect mountain view. needs а slight renovation" (хубава къща със страхотна гледка към планината. има нужда от леко освежаване). Тук цената е в пъти по-висока, отколкото е поискал собственика, а освен това се предлага и контакт със строителна фирма, която да извърши освежаването. След като купувачът е убеден, че това е неговата къща, започва вторият тур: Агентите казват на купувача, че не е необходимо да присъства на сделката лично и за улеснение те ще подпишат нотариалня акт от негово име (така избягват личната среща между двете страни). След това обясняват, че "не е необходимо да се дават грешни пари на държавата за нотариални такси и затова е по-добре да се пише данъчната оценка в нотариалния акт". Освен това за улеснение е по-добре парите да пристигнат по банкова сметка на агента (или по друга банкова сметка, за която той има пълномощно) и той ще плати когато всичко е сигурно. Така купувачът е "сигурен, че няма да бъде измамен". Резултатът е ясен: Сделката се сключва по данъчна оценка (вместо истинска цена се пише размерът на данъчната оценка), продавачът получава, колкото е поискал, а всичко останало потъва в джоба на агента, който окрилен от успеха, се засилва към нова сделка. Тази лесна печлба кара все повече и повече хора да зарязват постоянната си работа и се отправят към бизнеса с имоти, където лесните пари са много, а моралът е дума, отдавна загубила своя смисъл.