Търговският регистър към агенция по вписванията стана на една година и през това време успя да преодолее голяма част от проблемите си, в резултат на което търговският оборот донякъде се улесни. Но проблемът с некадърността в администрацията не е подминал и тук. 
Днес отидох да внеса пакет от пререгистрация на едно дружество + промени. Както си му е редът дадох два комплекта документи за всяко от двете действия. Само че лелята, която беше поставена там, за да приема документи, по някаква причина реши да надскочи това, за което е сложена и започна да разсъждава над представените документи. Наложи се няколко пъти да й обяснявам всичко: как и защо. Това обаче не внесе успокоение в душата й, а явно я докара до истерия, понеже някой си се осмелява да направи нещо, което тя смята за неправилно. Наложи се да ми се обясни 10 пъти, че тая работа била сигурен отказ, ама тя щяла да ги пусне (документите) така, както са й дадени. Де да беше така ...
Когато проверихме всичко, се оказа, че лелята поради някаква причина не е сканирала единия учредителен акт. И като за капак на всичко имаше наглостта да ми обясни, че това не е нейна грешка, защото не съм и го бил дал и че тя 10 пъти ми била казала, че няма да стане. Естествено, всичко това не беше вярно, тъй като още в самото начало тя получи и двата комплекта с документи, но когато нервата я хвана, тя ги размести и в така получилия се хаос пропусна да сканира един документ. В резултат на това първосигнално безумие аз ще получа отказ за вписване, а лелята ще се окаже права. Само дето причината е в нея, макар че тя никога няма да си го признае.
Добре, че собственикът на фирмата ми е приятел. Но ако не беше, щях да загубя един клиент, защото някой, който няма капацитет, е сложен там, където не му е мястото.