Тези дни ми се наложи да посетя сградата на едно от най-големите районни съдилища в България. По едно време изпитах голяма природна нужда да се усамотя и се насочих към подземието, където се намираше тоалетната за граждани. Действителността, която намерих там беше ... (почти) потресаваща. Посрещна ме "ухание" на компромисна чистота, което ми припомни казармените дни, когато при подобен аромат имаше доста сериозно наказание за дежурния.
По-култови обаче се оказаха отделните клетки, предназначени за уединение на хората в нужда. Започвам от вратите. Освен, че бяха в окаяно състояние, те нямаха възможност да се заключват от вътрешната страна, нямаше и закачалка, на която да си закачиш връхната дреха. Всичко те поставя в една много интересна ситуация ако ти се налага да си клекнал: с едната ръка си придържаш якето в скута, като се молиш да не се изсипе нещо от джобовете, а другата ръка стои в постоянна готовност да се хване за дръжката на вртата, като се чуят стъпки, за да не нахълта още някой.
Другата екстра беше, че клетката беше неосветена, което означаваше, че ако имате голяма нужда, се налага да оставите един малък процеп, през който да се процежда малко светлина, за да нте съвсем на тъмно. Липсата на тоалетна хартия въобще няма да я коментирам.
Чудя се дали този съд има назначен "старшина" и дали има на щат хора за поддръжка. И ако има, какви ли заплати вземат?
Чудно ми е и дали съдиите и прокурорите ползват същите тоалетни, които и редовият гражданин, който им плаща заплатите с данъците си......