Преди 12 години, точно преди да вляза в казармата, покрай ВМРО се бяхме събрали много добра компания: Васко, Владо, Доктора, Антонина, Галя и още няколко, които гравитираха покрай нас. Бяхме много задружни и се забавлявахме страхотно. Оттогава минаха доста години и за моя голямо съжаление изгубих следите на всички и не поддържам контакт с тях, но много пъти се връщам в спомените си към далечната 1997 и с  носталгия си спомням хубавите моменти, приятелските шеги, тинейджърските влюбвания и другите типични за тинейджърските години случки и усещания.
Днес съвсем случайно научих, че ... Антонина вече не е сред нас. Удавила се на някакъв рокерски събор. 
Помня я като много свястно и симпатично момиче. Заради големите й, вечно учудени, но добри очи някои я наричаха "Винету". Беше много добричка, забавна и усмихната, макар и леко отнесена на моменти.
Бог да я прости