Прочетен: 995 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2009 09:30
През 1999 година, когато дойдох в Пловдив, не познвах практически никого тук. Част от моите колеги от другите градове бяха на подобен хал.
Първият пловдивчанин, който ни подаде ръка тогава и ни помогна да се "интегрираме" беше Никито от моята група. Канеше ни на гости, излизаше с нас по заведения и т.н. В онези години той живееше на центъра при родителите на баща си (баба Виолета и дядо Никола Василеви), на които бяхме чести гости.
Те бяха страхотни хора и в много отношения се грижеха за нас като за свои внуци. В уютния им дом над Джумаята, на ул. "Ангел Букурещлиев", сме прекарвали понякога по цели дни, говорейки си с тях и галейки кучето Грета (което беше мног гальовно докато си седнал, но ако се изравиш, ставаше опасен звяр).
Годините минаваха и не без помощта на дядото и бабата (които ни даваха кураж), преборвахме изпитите. После завършихме, пръснахме се по света и у нас и започнахаме да работим.
Когато имах възможност, се стараех да посещавам сем. Василеви, които все по-осезаемо остаряваха ... Състоянието на баба Вилоета се влоши и през 2008 година тя угасна.
През следващите месеци няколко пъти срещнах дядо Никола, който винаги беше с ведра усмивка и все ме подканяше да опитам от ракията му, а аз все му отказвах, защото бях с кола.
Тази сутрин Ники ми се обади и ми каза, че дядо му е починал в Дания. Изведнъж ми стана много тъжно. Повече никога няма да мога да си поговоря с благия старец, нито ще мога да пийна ракия с него.
Бог да ви прости, дядо Никола и баба Вилоета, бяхте много добри с нас ....
03.03.2009 23:06
Имаше един филм, "Предай нататък", в който едно хлапе поде инициатива да направиш добро на трима непознати. Дори си спомням,че повлиян от филма, дадох 20 лв. на изпаднал в затруднение мой бивш колега, като го помолих някой ден да ги даде на някой друг изпаднал в затруднение;)
Мисля, че бихме могли да правим добро, подобно на дядо Никола и баба Виолета, Бог да ги прости. Така ще продължим наученото от хората, които ни докоснаха с добрината си. Мисля, че всеки от Нас е срещал своите дядо Никола и баба Виолета. Дано да сме научили нещо от тях и да не го забравяме!
Аз също се старая да помагам на хората, които са в затруднение, макар че някои са се научили да злоупотребяват :( (затова и написах публикацията "даденост"), но ...
А иначе подобна посока "предай нататък" ми даде моята кума - тя е с 5 години по-голяма от мен, но се сприятелихме с нея, когато аз бях на 21 и бях втори курс студентка. Често излизахме да ядем торти и да се разтоварваме. Тогава много пъти тя настояваше да плаща тортите - не че не съм имала пари - независимо, че бях студентка, вече работех. Тя обяче просто ми обясни, че иска да се погрижи за някого, така както нейни прители са се грижили за нея, когато е била втори курс студентка и още не е работела. Хареса ми идеята и също я прилагам.
А злоупотребителите - не ги мисли, Стани - те си получават заслуженото по един или друг начин.
