Около нас има различни хора. 
Някои са депресивни и меланхолични. В общия случай това са свестни хора, на които може да се разчита почти безусловно. Те не крият своята неувереност и плахост и комуникацията с някой агресивен и не толкова съвестен човек лесно може да ги изкара от равновесие и да доведе до самосъжаление или други негативни емоции.
Друга категория са агресивните и безскрупулни, които потискат всичко и всички в пътя си към целта. Те не се съобразяват със страданието на другите и не се притесняват смачкат този, който има право или да се развикат на някого без основание. 
Има и хора, които са спокойни и уравновесени. Те знаят точно докъде се простират възможносстите им, не се опитват да се надскочат, себе си. При тях е възможно да има отклонения в скоростта по пътя им към дадена цел, но не в посоката, която смятат, че е правилна. Тези хора се отнасят с уважение, а понякога и с досада (провокирана от постоянното мрънкане, но все пак добре прикрита) към депресивните и меланхолични. У агресивните и безскрупулни хора пък предизвикват боязън, защото не се поддават на техните агресивни опити за манипулация.

Моят съвет към свестните (депресивни и меланхолични) хора е: не търсете винаги вината в себе си. Правете каквото трябва и с Божията помощ ще стане това, което трябва. А когато някой агресивен и безскрупулен Ви притеснява с простотията си, знайте, че зад експлозивното му поведение се крие някакво огромно притеснение, базирано на ужасно ниска личностна себеоценка. Бъдете спокойни, но твърди и неотстъпчиви с тези хора. Това е единственият начин да държите простотията им далеч от себе си.