Стая 307 на ПМГ Габрово, 8б клас има час по физика. Госпожа Геновева Петрова току-що е написала на дъската задача от балканиадата и острият й поглед обхожда чиновете. Задачата (според нея) се решава с формулите от последния урок, но никой не смее да се пробва - всички са се съсредоточили в описаните чинове и не смеят да погледнат напред.
На първия чин до прозореца Андрей зяпа през прозореца, безразличен към случващото се в класната стая.
- Андрей! ..... Стани ти! - оповестява госпожа Петрова.

Андрей бавно и флегматично се надига, като успява да хвърли един поглед във формулите, изографисани по страниците на последния урок.
След 3 минути и 40 секунди задачата е готова, а учителката гледа в захлас.
- Браво, Андрей, браво! Много съм възхитена. Чудесно! Само да те попрепитам по теория и си готов.
Да, ама ..... Андрей не е чел теория от Нова година (преди три месеца) и не знае бъкел. След 20 минути тормоз остатъците от нейното възхищение тотоално са се изпарили и на Андрей е забита  4 (6 на задача и 2 на теория).

Всеки път, като се сетя за този случай,му се възхищавам какъв гениален математик е.