Не знам, защо, ама за повечето учители от МГ-то бях безкрайно добро, възпитано и примерно дете. Голяма заблуда. В главата ми постоянно щъкаха разни смахнати идеи (за щастие, почти никога не ги реализирах).
Един прекрасен ден, в десети клас, имахме свободен час точно преди биологията. Моите съученици се бяха заселеили в барчето зад даскало. За мен обаче пиенето на кафе никога не е било любимо социално явление и по тази причина се размотавах из коридорите, чудейки се как да се преборя със скуката.
Докато бродех по третия етаж, не знам какво ме накара да се намърдам в учителската стая. Оказа се, че 9 б също нямат час (дневникът им беше там). Без много да му мисля, размених местата на двата дневника и с успокоена душица си излязох.
Госпожа Жекова влезе тръжествено (както правеше винаги) в кабинета по биология, носейки под мишница дневника. Не знам защо, ама на никой (освен на мен - нали бях в основата) не му направи впечатление, че има нещо нередно.
Биоложката оповести, че сме диви, но тя ще ни накъдри мъха в ушите (любимото й изказване), след което започна да проверява кой е избягал и да пише отсъствия (аз си бях заровил главата и умирах от смях). Естествено, не пропусна да поизпита. Проблемът дойде когато се наложи да напише оценка на Митака:
- Пак не си учил. Кой номер си?
- Шести.
- ... вашия клас няма шести номер....
- Е, как да нямаме, аз кой съм?
Жекова бавно затвори дневника и погледна цифрата в горния ляв ъгъл. 

Един театрален глас, потръпващ от нотки на неописуем ужас изпълни стаята:
Ученици, станала е ужасна и непоправима грешка. (аз едвам не припаднах от усилието да се държа сериозно).

Естествено, всичко свърши успешно. Само дето дневника на 9 б беше малко по-одраскан от нашия.
 

НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА ЗА ТВОИТЕ СПОМЕНИ, ЗАВРИ СИ ГИ ОТЗАД, БЕЗРОДЕН КАПУТ ТАКЪВ! ПРОВИЦИАЛИСТ НЕЩАСТЕН!

МЕГИ, СТАРА ЗАГОРА.

Като за дама :)