Днес е втори юни и по традиция, в 12.00 на обяд сирените вият от уважение към падналите за свободата. След 10.11.1989 голяма част от обществото не чувстваше необходимост да застава мирно, когато сирените завият.
В последните години обаче ми прави много добро впечатление, че все повече хора застават мирно и отдават необходимата почит. Ето и днес. От терасата на офиса, къьдето излязохме всички, забелязах, че повечето хора застанаха мирно през петте минути.
Тези, които подходиха с безразличие, към звука около тях, бяха главно младежи - ученици от съседното училище. Това ме накара да се замисля, че въпреки високите претенции, които имат, учителите не успяват да се справят както трябва с най-важната задача - да възпитат у децата любов към Родината. В този ред на мисли, чудно ми е дали учителите азслужават повишението на заплатите, което искаха преди година и половина и дали те всъщност осъзнават реалната си стойност ...

знам, но от моя офис виждах застанали мирно предимно младежи.Бабите от отсрещната кооперация подадоха носове да видят какво що и след това много почтително си влязоха навътре. Един дядо си пресичаше улицата, една дама спокойно си крачеше, един тип си отпаркирваше джипа ...а бе единици бяха застаналите мирно.
За учителите - темата е пространна.Има учители и учители, но все пак не трябва да изключваме и ролята на семейството.

и всичко си почва по старому...


"Не бива да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!"

Рашко Стойков

Учители заслужават уважение, именно защото са тези, които трябва да събудят патриотизъм и самосъзнание у младото поколение. И голяма част от тях го правят- има изключителни български учители- не само изключителни професионалисти, но и стойностни хора. Поклон и пред тях.

А днешният ден е един от най- милите за всеки българин, или поне трябва да е така. Поклон пред името на Ботев, който с живот и дело се превърна в бъгларско знаме!

Незнам за другите.Аз лично си знам корена.БЪЛГАРКА съм.В къщи бях на компа когато засвириха сирените.Станах.Дъщеря ми /на 25г./дойде да види защото ме пита какво правя.Отначало се подхили,но после си взе дъщерята / 2г./и застанаха до мене.Само дето не млъкнаха,защото трябваше да обясни на това малкото защо стоим прави и кой е Ботев!?

Ами нека да започнат. з ще съм първият, който ще ги подкрепи.

Винаги се намира по някой, който по най-различни и все неподходящи за писане, причини се опитва да вмени на учителското съсловие вината за нещо, което се възпитава в семейството. За информация на ВАСКОВ - учителите преподават по материали и методика определени предварително от Министерството на образованието. Методиките са задължителни. Но дори и при едновремешните методики патриотизъм се възпитаваше винаги в семейството - коагто тате се прибере и псува наред държавата и целия народ, детето много-много не се замисля какво са му разказвали в училище.
А "увеличението" на заплатите е от 280 на 350 лева и е, в общи линии, единствено от 20 години насам. Е, за такива заплати скоро няма да останат даже и некадърни учители. А благодарение на нихилистични изказвания, каквито си позволява лекомислено ВАСКОВ, няма да има кадърни учители дълго време... Работата на учителя не може да бъде ефективна, ако учителят няма уважението на учениците си. Затова вината за ниските образователни постижения не е само на ниските заплати, които изгониха кадърните от професията, но най-вече на семейството, което поставя учителя в положение да не бъде смятан за човек, който може да каже нещо важно.

Моето мнение е, че учителите заслужават да получават огромни заплати, защото те вършат най-ценната работа в обществото - възпитат го.
Проблемът е, че основната част от учитлеите не заслужават да бъдат такива. Само че каква е истината: в университетите най-лесно (с най-ниски оценки) се влиза да се учи педагогика. Като резултат там се намърдва кой ли не и после този кой ли не трябва да преподава и възпитава. Няма как да стане. За да имаш качествен продукт, ти трябва качествн материал.
За сведение на анонимните, през ученическия си живот съм успявал да се "докосна" до учители, в които имаше някаква харизма. Дори и най-невъзпитаните и непослшните от нас ги гледаха в устата и възприемаха всичко, преборвайки се понякога със собственото си антивъзпитание.

Прав си донякъде, но обобщенията никога не са справедливи, и второ, възпитанието на патриотичното чувство наистина започва в семейството. Аз когато тръгнах в първи клас, вече знаех за Левски, за Ботев, бяха ме водили в музея в Батак, и т.н. По онова време в училище патриотизмът се състоеше основно във вечна вярност към БКП и СССР, така че ако родителите ми са чакали на това, едва ли е щяло да има голям ефект.

Просто ми стана интересно. Учениците са си играели на двора и не са стояли мирно... а учителите какво са правели?

за да не спамваме темата, ще напиша мнението си за учителите отделно.

А иначе - нямам представа какво правеха учителите. Аз видях само учениците пред училището.

И защо нападате децата и младите хора и въобще, това че някой е застанал за 3 минути мирно в един ден прави ли го повече патриот или повече човек.
Тази декларативна показност, когато стане и обект на осъдителни коментари и постинги прилича на сюжета - най-големите моралистки са бившите курви. Или на така модната напоследък sms индулгенция - за 2.80 в подкрепа на някоя благотворителна кампания по телевизията смятаме, че сме си "платили" важното човешко качество да бъдем състрадателни и да си помагаме.
Всеки има право да преживее по собствен начин даден празник, а има право и да не го празнува....

Aman, това е разликата между двама ни. Аз съм българин, чувствам се такъв и се гордея. За мен саможертвата на падналите за свободата значи нещо и най-малкото, което мога да направя е да застана пет минути мирно.
Към тези, които не се чувстват българи нямам претенция - могат да спокойно да си ходят. Но останалите, мисля, че е хубаво да отдадат уважение в минутката за траур.

Аз също съм не по-малко българин и всяка година заставам мирно, но не в това е въпросът. Тези минути за са почит, не за траур, но и това е друга тема.
Важното е друго - какво правим извън тези три минути и къде е границата между показно лицемерие и наистина нещо интимно и съпреживяно. И дали пък това стоене прав за три минути е мерилото за това кой колко е българин.
По важно за мен е как след тази минута на почит, почитащия зафучава с колата и прави 5 нарушения и опасни маневри за по-малко от 3 мин, как политика отива да реди поредна далавера след като си е казал словото, как пресичащия на пешеходната пътека бута баба или сляп човек, как в магазина те удрят в кантара, как полицаите гледат безучастно или съучастно някое престъпление и така натък и така нататък. Все неща от цялото ни ежедневие, които тези 3 минути мълчание не могат да изкупят.
И това, че някакви деца са си играли или пък са решили да почетат празника като крещят най-силно, вместо да мълчат - това е най-невинното и хубаво нещо, което се случва в страната ни, повярвай ми.

Всичко, което казваш може да е така, но това не променя убеджението ми, че този, който се чувства истински българин, трябва да отдаде почит.
И ... между другото - траурът е почит към починалия

Не споря, само дето казвам, че почитта не се изразява само с триминутното стоене. И това, че си видял повече хора тази година да стоят, не означава, че българите са станали по българи.
Да се отнасяш с уважение към завета на тези, които са загинали, за да те има, означава да живееш живота си смислено, почтено и състрадателно, само така тяхната жертва е заслужена. Това е почитта, която им дължим на тези хора!!!

И аз искам да изразя своето мнение, защото вчера за пореден път се изумих от своите колегин от Маркетинг отдела. В 12 часа застнахме прави с още 5 от колегите, с които стоим в една зала. Изведнъж от съседните кабинети излезнаха въпросните маркетолози, гледайки в недоумение защо стоим прави и каква е тази сирена. Аз нямах думи:(Няма значение възрастта или позицията, която заемаш, важно е съзнанието. Не искам да давам оценки, кой какъв е и защо е такъв. Просто си направих извода и ми стана мъчно, че падналите за свободата не са заслужили тези 5 минути в лицето на тези колеги:(

Живеем в свободна държава, на който не ми харесва, може и да не стои прав. Аз смятам, че така е редно и го правя. Отнасям се със снисхождение, към тези, които не смятат за редно и с презрение към парадиращите, че са патриоти, които не искат да си развалят кефа и да постоят прави от уважение.