90-те години бяха ерата на високите отскоци и атрактивните забивки - в баскетбола, волейбола и .... т.н.
Пред 606 стая, кабинета по математика, от незнайни години висеше един стар аналогов часовник, който е съмнително дали някога е изълнявал основната си функция - да отмерва времето. За сметка на това, беше идеален за тренировка на отскок и забивка. Атрактивността му беше дотолкова голяма, че почти всичките момчета от класа подскачахме към него с цел да проверим каква е формата ни. Веднъж Тошо така се изсили, че после две минути стоя отдолу с протегнати ръце, в готовност да  улови часовника, който се клатеше като махало и скърцаше ужасно. За щастие на забивачите (и на Тошо) не се случи трагедия.
Няколко седмици по-късно обаче, звънецът ни призова да влизаме в час. Андрей обожаваше математиката и от радост направи забивка и влезе в своята Мека - 606 стая. В коридора остана само Сашо, който съвестно беше вперил поглед в заплашително клатещия се часовник. В този момент се случиха две неща: Метева (математичката) се показа из зад ъгъла и часвоникът се сгромоляса в краката на сащисания Сашо......

Сашо беше обвинен публично в унищожаване на училищна собственост (беше изправен на стената на позора, разпитван от класната, мъмрен от директора), но никога не предаде виновника.

Верно е, така беше, проблемът ми е такъв, че и до ден днешен не предавам приятели, а всъщност в това вълче време всеки ме предава. Хораааа, на къде отива тази държава