Петър погледна в огледалото за обратно виждане насиненто си око и още незасъхналата кръв по носа си и се отпусна на седалката. "Защо съм такъв нещастник?" въпросът изникна за хиляден път в съзнанието му. Никак не му вървеше в живота. Ето тази вечер, например, отиде в готиния нов клуб, който беше на главната улица. Стори му се, че симпатичната, русокоса млада дама на бара го гледа усмихнато и реши да я заговори. Тогава изневиделица се появи мускулкест, намръщен мъжага, който го събори от стола, сломи смешната му съпротива и го изхвърли от бара като мръсно коте. Цялото заведение, начело със симпатичното момиче го гледаше със съжаление.
Защо все на него се случваше? Защо не можеше да се освободи от унизителното положение на смешен слабак....... Погледна се пак в огледалото и се почувства още по-зле. Като за капак, утре го чакаше интервю - трябваше да назначат нощен пазач на склада и тъй като HR-ът беше в отпуск, той - управитеят - трябваше да се черви с разкрасената си физиономия пред единствения кандидат.
Вампира разтърка брадясалата си физиономия, наведе се да вземе от земята недопушения фас и изпсува. Колко беше несправедлив животът - нямаше пукната стотинка, а разни тъпи контета караха хубави коли и нямаха проблем да си поръчат биричка в готините заведения. Ах как ги мразеше ... ама добре го подреди това гнусно същество. Вампира се усмихна злорадо, припомняйки си шамарите, които нагърмя на леко пухкавия очилатко, който тъкмо се опитваше да заговори русата кифла на бара. Изсмука остатъка от фаса и с театрален жест го хвърли в близката локва. След 4 часа го чакаше интервю за нощен пазач.