През комунизма беше голямо нямане. Все нещо липсва. Ту тоалетна хартия, ту безалкохолни, ту шоколади. А за цитрусови плодове ..... няма даже какво да говорим. Беше цяло събитие да се похвалиш, че си опитвал повече от веднъж годишно.
И сега няма, ама по друг начин.
Магазините са пълни със стока, но храната е малко. Купиш си кайма, сложиш я в топла вода да се размрази, то вземе, че й изтече боята и за теб остава чуденето какво точно си си купил. Примери - с лопата да ги ринеш.
Ако пък вземеш да се зачетеш в етикета на стоката и ще се уплашиш. Какво ли не страховито звучащи химични съединения вдъхват респeкт и страх. И накрая се мъдри успокоителния надпис "без консерванти". Чак да се чудиш как храната успява без консервиращи вещества да се запази толкова дълго, без да се развали.
Нямаше през комунизма, ама като успееш да се добереш, беше щастлив, че все пак си хапнал нещо качествено.
Сега  не само, че няма качествена храна, ами няма й надежда да си намериш даже и един път годишно.