По улиците доста хора експериментират, като прверяват нивото на нашата съпричастност и висотата на тяхното актьорско майсторство, искайки ни пари за всякакви благородни и човешки каузи.
Благородно е да се помага на човек в беда, но когато даваме пари на някой, който прекарва ежедневието си в това само да иска пари, нашето благородство се измества в дно друго измерение:
Нужадещият се от помощ приема, че не е задължително да се работи, за да има благата, които го карат да се чувства задоволен. По тази причина той започва да набляга на актьорско майсторство и понеже най-податливи на внушения са обикновените и състрадателни хора, със скромни финансови възможности, той разиграва спектаклите си най-вече пред тях. Всичко това води до там, че актьорите получават все по-големи хонорари от бедните хорица, а последните все повече се чудят как да свързват двата края.

Накратко: не давайте пари на кърлежите, по този начин ги научавате, че е по-лесно да се работи за сметка на вашите собствени джобове.