Постинг
31.12.2012 14:56 -
Толерантните пушачи и ние - нетолерантните пасивни пушачи
Преди малко чалах асансьора на първия етаж. Една жена с малко бебе също искаше да го ползва. Като дойде, разбрахме, че е искал и го е ползвал още един човек. Възпитан и усмихнат, той излезе със запалена цигара и невъзмутимо се отправи към изхода.
Излишно е да навлизам в детайли какво се беше случило с възуха в кабината. Който искаше да постъпи като габровец и да си спести от цигари съвсем покойно можеше да се качи вътре и да направи няколко курса.
Само че аз, макар и габровец, не исках да пуша без пари. Това, което исках, беше просто да се кача с него. И в никакъв случай не исках докато се качвам да съм с лайна по пода или във въздуха. Колко съм нетолерантен.
Пушачът съвсем толерантно решил, че е прекалено да проявява излишно търпение и си е пушил в асансьора. Какво пък толкова нали така или иначе пушачите са дискриминирани от останалата част от обществото , защо пък да не запалят, когато са насаме - в асансьора.
А ние, пасивните пушачи, че не искаме да имаме дим в асансьора... голяма работа! И без това сме лоши, ще търпим.
Въпросът е в това защо и малкото бебе трябва да търпи цигарения дим, докато се вози в асансьора (не се наложи, майка му го качи по стълбите). И защо възрастните хора, някои от които са с дихателни проблеми, трябва да дишат лайната на пушачите. И ако на някой астматик (независимо бебе, голям човек или възрастен) му прилошее и колабира, кой ще е виновен.
Щях да питам "толкова ли не можете да изчакате една минута, ами трябваше да запалите", но се отказах. Явно е, че не искат да изчакат.
Пуста пушаческа толерантност и мръсни непушачи (пасивни пушачи) ...
За пореден път се убеждавам, че думата "толерантност" в устата на пушач е пример за безпардонна наглост.
Излишно е да навлизам в детайли какво се беше случило с възуха в кабината. Който искаше да постъпи като габровец и да си спести от цигари съвсем покойно можеше да се качи вътре и да направи няколко курса.
Само че аз, макар и габровец, не исках да пуша без пари. Това, което исках, беше просто да се кача с него. И в никакъв случай не исках докато се качвам да съм с лайна по пода или във въздуха. Колко съм нетолерантен.
Пушачът съвсем толерантно решил, че е прекалено да проявява излишно търпение и си е пушил в асансьора. Какво пък толкова нали така или иначе пушачите са дискриминирани от останалата част от обществото , защо пък да не запалят, когато са насаме - в асансьора.
А ние, пасивните пушачи, че не искаме да имаме дим в асансьора... голяма работа! И без това сме лоши, ще търпим.
Въпросът е в това защо и малкото бебе трябва да търпи цигарения дим, докато се вози в асансьора (не се наложи, майка му го качи по стълбите). И защо възрастните хора, някои от които са с дихателни проблеми, трябва да дишат лайната на пушачите. И ако на някой астматик (независимо бебе, голям човек или възрастен) му прилошее и колабира, кой ще е виновен.
Щях да питам "толкова ли не можете да изчакате една минута, ами трябваше да запалите", но се отказах. Явно е, че не искат да изчакат.
Пуста пушаческа толерантност и мръсни непушачи (пасивни пушачи) ...
За пореден път се убеждавам, че думата "толерантност" в устата на пушач е пример за безпардонна наглост.
Няма коментари
Търсене
