Постинг
27.11.2013 22:17 -
В памет на Ангел Грънчаров - Елтимир
Както внезапно осъзнах веднъж,
Най-лошото, когато един човек си отиде, е че никога повече не можеш да си поговориш с него...
За Ангел Грънчаров - Елтимир знаех от 90-те години, когато младежкият ми ентусиазъм беше насочил поглед към БНРП (в чийто бюлетин той редовно се изявяваше). После за дълго го бях загубил поглед, а честно казано, бях го и забравил. В началото на 2009 година случайно забелязах, че си е създал собствен блог тук в блог.бг. Тогава го заприказвах, а малко по-късно го и посетих в дома му в Ботевград.
Ангел Грънчаров си беше странен човек. Изключително интелигентен и начетен, със "силно перо", но и много странен; с необясними контрасти на настроението и изявленията си.
Когато му бях на гости, бях поразен от изключително ценната му библиотека и от огромното количество информация, което беше запаметил. Със срам си признавам, че на няколко пъти експериментирах. Измислях си фиктивни конспирации, за които го питах, исках да видя дали наистина има склонност да преекспонира. Но на всичките ми такива въпроси, той отговаряше по един и същи начин. Вдигаше рамене и казваше "не знам; за пръв път чувам; не мога да ти дам информация по въпроса".
Поговорихме си, а после си тръгнах. Но продължих да следя какво пише. Няма да крия, че макар и давамата да сме националисти, по много въпроси имахме меко казано сериозни разминавания. Т.е. направо си бяхме на противоположни мнения.
През годините от 2009-та насам десетки пъти съм минавал покрай Ботевград. Абсолютно всеки път съм си мислил за Ангел Грънчаров, но нито един път не се напънах да отбия и да ида да го видя какво прави.
Сега вече и да искам няма как да си поговоря с него...
Най-лошото, когато един човек си отиде, е че никога повече не можеш да си поговориш с него...
Бог да ти прости! Дано ми прости и на мен, че не се накних да дойда да те видя, докато можех.
Почивай в мир!
Най-лошото, когато един човек си отиде, е че никога повече не можеш да си поговориш с него...
За Ангел Грънчаров - Елтимир знаех от 90-те години, когато младежкият ми ентусиазъм беше насочил поглед към БНРП (в чийто бюлетин той редовно се изявяваше). После за дълго го бях загубил поглед, а честно казано, бях го и забравил. В началото на 2009 година случайно забелязах, че си е създал собствен блог тук в блог.бг. Тогава го заприказвах, а малко по-късно го и посетих в дома му в Ботевград.
Ангел Грънчаров си беше странен човек. Изключително интелигентен и начетен, със "силно перо", но и много странен; с необясними контрасти на настроението и изявленията си.
Когато му бях на гости, бях поразен от изключително ценната му библиотека и от огромното количество информация, което беше запаметил. Със срам си признавам, че на няколко пъти експериментирах. Измислях си фиктивни конспирации, за които го питах, исках да видя дали наистина има склонност да преекспонира. Но на всичките ми такива въпроси, той отговаряше по един и същи начин. Вдигаше рамене и казваше "не знам; за пръв път чувам; не мога да ти дам информация по въпроса".
Поговорихме си, а после си тръгнах. Но продължих да следя какво пише. Няма да крия, че макар и давамата да сме националисти, по много въпроси имахме меко казано сериозни разминавания. Т.е. направо си бяхме на противоположни мнения.
През годините от 2009-та насам десетки пъти съм минавал покрай Ботевград. Абсолютно всеки път съм си мислил за Ангел Грънчаров, но нито един път не се напънах да отбия и да ида да го видя какво прави.
Сега вече и да искам няма как да си поговоря с него...
Най-лошото, когато един човек си отиде, е че никога повече не можеш да си поговориш с него...
Бог да ти прости! Дано ми прости и на мен, че не се накних да дойда да те видя, докато можех.
Почивай в мир!
Няма коментари
Търсене
