Постинг
22.06.2017 22:54 -
За съдебната реформа без специалисти по съдебна реформа
Автор: drugi
Категория: Други
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2017 22:36
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.06.2017 22:36
Едни болтове, дето не се знае дали са били развити, кога са били развити, от кого и къде напоследък изпълниха "фийда", като развиха "съдебната реформа" до там, че болтовият въпрос се оказа неразделния част от въпросната реформа.
По този повод аз като човек, който от повече от десет години живее с правото, искам да ви споделя някои работи, дето няма да ги видите в лозунгите на телевизионните герои и клакьори, които живеят под знамето на лозунга "съдебна реформа".
Реформата е промяна, насочена към подобряване. В този ред на мисли всяка промяна в законите е реформа. А ако искаме да посочим мащабна реформа в системата на правосъдието, не можем да пропуснем новия НПК от 2006 и новия ГПК от 2008 година.
В наши дни обаче PRът започва да влага друг смисъл в словосъчетанието, като някои издания се опитват да ни убедят, че едва ли не у нас липсва правосъдите (забележително е, че когато някой съдебен акт устройва много викачите, внезапно започват да вярват в правосъдието ...)
Та ако се концентрираме от нуждата от реформи (промени) и попитаме тези, дето я работят тази работа (а не, тези, дето се прехранват да я дъвчат по медиите), ще установим, че необходимите промени не намират (и вероятно няма да намерят) място в лозунгите пред Съдебната палата.
Ще дам няколко очевидни проблемни примера, които са ми изкристализирали в моята практика:
1. Електронните (web) страници на съдилищата.
В България има над 300 съдилища. И ... в масовия случай сайтовете им един с един не си приличат. Като тръгна да търся информация, всеки път ми се налага да решавам ребус, дали IBANът на банковата сметка e в секция "контакти", "за съда" или нейде другаде.
Възможно разрешение: всички съдилища в България да имат едни и същи сайтове (като интерфейс и организация) - удобство и за гражданите, и за адвокатите, а и за служителите.
2. Справки
Мале ако знаете какъв зор е да научна по телефона какво се случва с това или онова дело. Хайде в по-малките съдилища проблемът, почти го няма, ама в София (районен съд - гражданската колеггия) ... Няма кой да ти вдигне телефона (веднъж експериментирах и звънях непрекъснато два часа и ... ). А ако случайно извадиш късмет да предпочетат теб пред всички ... се оказва, че информацията, която могат да ти дадат по телефона е такава, че по-добре да идеш на място и да си провериш. В моя случай това значи поне половин ден и 50 лева за гориво ...
Възможно разрешение: дигитализация на справките. В някои съдилища вече са прекрачили прага на 21 век. Можеш да проверяваш online какво се случва по делото ти; изпращат ти протоколи от заседанията и експертизи по електронната поща. В НЯКОИ съдилища, други още чакат и ние още чакаме с тях... И губим нашето време и на деловодителите за неща, които би трябвало да можем да направим през мобилния си телефон.
3. Насрочването на делата
Неотдавна в рамките на два дни получих три призовкки. Оказа се, че в един и същи ден тярбва да съм едновременно в Софийски граддски съд, Върховния административен съд и ... във Варненския районен. Айде, първите два са на 200 метра един от друг, ама за третия без телепортационна гривна от ония в "Седморката на Блейк", нямаше как да се справя. Завъртях руската рулетка, избрах къде да се явя, пуснах молби за отлагане по другите две дела и ... По молбите получих сакралната резолюция "в О.З." (т.е. че съдията ще реши какво да прави в открито заседание). В подобни случаи основното, което можеш да направиш, е да си "гризеш ноктите" и да стискаш палци да се паднеш на разбран съдия. Аз реших да направя един от адвокатските номера за застраховка. Номерът ми мина, но за пореден път постави въпроса защо трябва по този начин да се случват нещата.
Възможно разрешение: в един малък съд ми го демонстрираха. След като с колегата от другата страна на два пъти бяхме възпрепятствани и правихме "адвокатски" номера, секретарката на съдията ни се обади по телефона, уточни удобните ни дати и ... нещата приключиха. Тук уточнявам, че всеки съдия има (поне) един секретар и един деловодител. Деловодителите наистина са много заети, но секретарите биха могли да поемат тежестта по организация на призоваването (за първото заседание, за следващото нещата се саморегулират).
А ... и резолюцията "в О.З." да се забрани, защото покрай сухото изгаря всичкото сурово.
3. Копия от документи
Скоро пуснах молба в Софийския районен съд да ми направят копие от протокола по едно дело. Любезната деловодителка ми обясни, че на следващия следобед... молбата щяла да постъпи в деловодството на състава. Един ден по-късно щели да я докладват на съдията и ако е там, евентуално на по-следващия ден ... Абсурдът е тотален.
Възможно разрешение: виж точка две
4. Натовареността на съдиите
Проблемът е сериозен. И значителна част от него е не в качеството на хората, а в липсата на такова в организацията - процесуалните закони. С цел да опазят това или онова свещеннно право, съдиите се затлачват с ненужна бумащина, а страните по делото стоят и стоически чакат. Тук е моментът и да споменем т.нар. "заповедни производства". Ако се вгледате в статистиката, ще видите, че гражданските съдии имат да решават стотици дела. Стотици, ама сигурно 70% от тях са т.нар. "заповедни", които не изискват кой знае какъв специализиран ресурс, но ситуацията е такава, че трябва съдиите да инвестират време да си ги "изпишат", вместо да се занимават с другите си дела.
Възможно разрешение: да се назначат съдебни помощници - за всеки съдия, които да се занимават с по-тривиални неша като заповедни производства, администрация на документи и т.н.
5. Съдебните протоколи
Съдебните протоколи са онези документи, в които пише какво сме говорили всички в рамките на заседанието. Към настоящия момент съдебният протокол се изготвя под диктовка на съдията. Само че в немалко случаи се оказва, че някои важни неща, дето сме ги споменали ... някак са пропуснати. Законова опция има - да се иска поправка на протокола. Ама ако в залата, в която е било заседанието, не се води звукозапис ... трябва да се разчита на паметта на секретаря. И ... нали се сещате колко заседания протоколира този човек и как може да запомни всичко.
Възможно разрешение: в 21 век, като се има предвид стойността на техниката, оборудването на всяка зала със звукозаписващи устройства е лесно постижимо. А да не говорим, че за да се улесни протоколистът, може да се използа и софтуер от рода на text to speech, с какъвто е оборудван всеки смартфон.
Мога да продължвам с примерите още много страници, но целта ми е друга. А именно да кажа, че от това да се занимаваме с въпроси дали болтовете на колите се саморазвиват, или не; дали въобще са били развити тези болтове и т.н. губим основното и вкарваме обществото в една нискокачествена но цветна дискусия, от която не печели никой: нито съдиите, нито съдебната администрация, нито адвокатите... не печели обществото. Печелят само тези, дето имат изгода да се изказват като последна инстанция и да са във фокуса на камерите и в редовете на медиите.
По този повод аз като човек, който от повече от десет години живее с правото, искам да ви споделя някои работи, дето няма да ги видите в лозунгите на телевизионните герои и клакьори, които живеят под знамето на лозунга "съдебна реформа".
Реформата е промяна, насочена към подобряване. В този ред на мисли всяка промяна в законите е реформа. А ако искаме да посочим мащабна реформа в системата на правосъдието, не можем да пропуснем новия НПК от 2006 и новия ГПК от 2008 година.
В наши дни обаче PRът започва да влага друг смисъл в словосъчетанието, като някои издания се опитват да ни убедят, че едва ли не у нас липсва правосъдите (забележително е, че когато някой съдебен акт устройва много викачите, внезапно започват да вярват в правосъдието ...)
Та ако се концентрираме от нуждата от реформи (промени) и попитаме тези, дето я работят тази работа (а не, тези, дето се прехранват да я дъвчат по медиите), ще установим, че необходимите промени не намират (и вероятно няма да намерят) място в лозунгите пред Съдебната палата.
Ще дам няколко очевидни проблемни примера, които са ми изкристализирали в моята практика:
1. Електронните (web) страници на съдилищата.
В България има над 300 съдилища. И ... в масовия случай сайтовете им един с един не си приличат. Като тръгна да търся информация, всеки път ми се налага да решавам ребус, дали IBANът на банковата сметка e в секция "контакти", "за съда" или нейде другаде.
Възможно разрешение: всички съдилища в България да имат едни и същи сайтове (като интерфейс и организация) - удобство и за гражданите, и за адвокатите, а и за служителите.
2. Справки
Мале ако знаете какъв зор е да научна по телефона какво се случва с това или онова дело. Хайде в по-малките съдилища проблемът, почти го няма, ама в София (районен съд - гражданската колеггия) ... Няма кой да ти вдигне телефона (веднъж експериментирах и звънях непрекъснато два часа и ... ). А ако случайно извадиш късмет да предпочетат теб пред всички ... се оказва, че информацията, която могат да ти дадат по телефона е такава, че по-добре да идеш на място и да си провериш. В моя случай това значи поне половин ден и 50 лева за гориво ...
Възможно разрешение: дигитализация на справките. В някои съдилища вече са прекрачили прага на 21 век. Можеш да проверяваш online какво се случва по делото ти; изпращат ти протоколи от заседанията и експертизи по електронната поща. В НЯКОИ съдилища, други още чакат и ние още чакаме с тях... И губим нашето време и на деловодителите за неща, които би трябвало да можем да направим през мобилния си телефон.
3. Насрочването на делата
Неотдавна в рамките на два дни получих три призовкки. Оказа се, че в един и същи ден тярбва да съм едновременно в Софийски граддски съд, Върховния административен съд и ... във Варненския районен. Айде, първите два са на 200 метра един от друг, ама за третия без телепортационна гривна от ония в "Седморката на Блейк", нямаше как да се справя. Завъртях руската рулетка, избрах къде да се явя, пуснах молби за отлагане по другите две дела и ... По молбите получих сакралната резолюция "в О.З." (т.е. че съдията ще реши какво да прави в открито заседание). В подобни случаи основното, което можеш да направиш, е да си "гризеш ноктите" и да стискаш палци да се паднеш на разбран съдия. Аз реших да направя един от адвокатските номера за застраховка. Номерът ми мина, но за пореден път постави въпроса защо трябва по този начин да се случват нещата.
Възможно разрешение: в един малък съд ми го демонстрираха. След като с колегата от другата страна на два пъти бяхме възпрепятствани и правихме "адвокатски" номера, секретарката на съдията ни се обади по телефона, уточни удобните ни дати и ... нещата приключиха. Тук уточнявам, че всеки съдия има (поне) един секретар и един деловодител. Деловодителите наистина са много заети, но секретарите биха могли да поемат тежестта по организация на призоваването (за първото заседание, за следващото нещата се саморегулират).
А ... и резолюцията "в О.З." да се забрани, защото покрай сухото изгаря всичкото сурово.
3. Копия от документи
Скоро пуснах молба в Софийския районен съд да ми направят копие от протокола по едно дело. Любезната деловодителка ми обясни, че на следващия следобед... молбата щяла да постъпи в деловодството на състава. Един ден по-късно щели да я докладват на съдията и ако е там, евентуално на по-следващия ден ... Абсурдът е тотален.
Възможно разрешение: виж точка две
4. Натовареността на съдиите
Проблемът е сериозен. И значителна част от него е не в качеството на хората, а в липсата на такова в организацията - процесуалните закони. С цел да опазят това или онова свещеннно право, съдиите се затлачват с ненужна бумащина, а страните по делото стоят и стоически чакат. Тук е моментът и да споменем т.нар. "заповедни производства". Ако се вгледате в статистиката, ще видите, че гражданските съдии имат да решават стотици дела. Стотици, ама сигурно 70% от тях са т.нар. "заповедни", които не изискват кой знае какъв специализиран ресурс, но ситуацията е такава, че трябва съдиите да инвестират време да си ги "изпишат", вместо да се занимават с другите си дела.
Възможно разрешение: да се назначат съдебни помощници - за всеки съдия, които да се занимават с по-тривиални неша като заповедни производства, администрация на документи и т.н.
5. Съдебните протоколи
Съдебните протоколи са онези документи, в които пише какво сме говорили всички в рамките на заседанието. Към настоящия момент съдебният протокол се изготвя под диктовка на съдията. Само че в немалко случаи се оказва, че някои важни неща, дето сме ги споменали ... някак са пропуснати. Законова опция има - да се иска поправка на протокола. Ама ако в залата, в която е било заседанието, не се води звукозапис ... трябва да се разчита на паметта на секретаря. И ... нали се сещате колко заседания протоколира този човек и как може да запомни всичко.
Възможно разрешение: в 21 век, като се има предвид стойността на техниката, оборудването на всяка зала със звукозаписващи устройства е лесно постижимо. А да не говорим, че за да се улесни протоколистът, може да се използа и софтуер от рода на text to speech, с какъвто е оборудван всеки смартфон.
Мога да продължвам с примерите още много страници, но целта ми е друга. А именно да кажа, че от това да се занимаваме с въпроси дали болтовете на колите се саморазвиват, или не; дали въобще са били развити тези болтове и т.н. губим основното и вкарваме обществото в една нискокачествена но цветна дискусия, от която не печели никой: нито съдиите, нито съдебната администрация, нито адвокатите... не печели обществото. Печелят само тези, дето имат изгода да се изказват като последна инстанция и да са във фокуса на камерите и в редовете на медиите.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
