Постинг
23.07.2017 12:56 -
Друго измерение на нещастието от "войната по пътищата"
Автор: drugi
Категория: Други
Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2017 22:21
Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.07.2017 22:21
"Адвокати, не ви ли горчи хлябът, който давате на децата си" запитала тези дни една почернена жена, останала вдовица след катастрофа.
Признавам си, че ме засърбяха пръстите да обясня на дамата за смисъла от съществуването на адвоката; че адвокатът е като лекаря - понякога се случва да защитава човек, който не е прав, но дългът му е по-важен от личното мнение. Чудех се и дали да не разкажа два-три случая от собствената ми практика, в които някои хора, след като месеци наред с удоволствие са ми разказвали вицове за адвокати, идват със смутена физиономия и питат "можеш ли да ми помогнеш, щото..."
Все пак се въздържах, защото съзнавах непосилната мъка на жената и емоционалната ѝ реакция макар и неправилна, беше разбираема.
Вчера обаче научихме и нещо друго. 16-годишният Кристиян от Триград, който наруши закона, блъсна туристи и после избяга, никога няма да се върне вкъщи, да прегърне родителите си и да ги целуне; няма да създаде семейство; няма да има възможност да научи децата си, че законът трябва да се спазва, а когато го нарушиш, трябва да имаш доблестта и мъжеството да посрещнеш наказанието си и силата да се поправиш.
Не искам да оправдавам Кристиян - нито затова, че се е качил на кола, без да има книжка, нито за това, че след като е блъснал хората, е избягал. Искам да се замисля защо това момче реши да избяга и да се скрие?
Причните са много и значителна част са в неговата личност. Но огромен дял има и информационната среда, която се формира в резултат от постоянните упражнения на различни PR агенции и благодарение на трибуната, която им се предоставя.
Всяко ПТП е товар - както за този, дето не е виновен, така и за този, който е нарушил правилата. А когато в резултат от катастрофата има пострадали или (пази Боже) загинали, тогава болката, както на близките, така и на този, който е виновен е огромна. Срещал съм не малко случаи, в които човек, причнил ПТП, дълго и жестоко се самоизмъчва, предъвквайки всяка стотна и молейки се всичко да се окаже просто кошмарен сън.
Тези хора, които са нарушили закона (дори и колкото и да съжаляват) също следва да понесат отговорността от нарушението си. Но ... отговорността трябва да я "даде" съдът, след като приложи закона.
Много от медиите предпочитат да сатанизират виновния водач и да "възпяват" непълноценността на обществото ни, разказвайки как българите се самоизбиваме... По този начин често се създава нетърпимост и агресия, насочена не към деянието, а към личността на човека. Съответно критиката на потребителите на продуктите за масово осведомяване развиват омраза към този или онзи (кой виновен, кой повече, а и ... кой страдащ от вината си...), а те самите продължават да шофират по същия начин, разчитайки и/или вярвайки, че на тях няма да им се случи. А ако им се случи ...
Сигурен съм, че Кристиян е гледал телевизия, чел статии, възмущавал се от неразумните шофьори и съчувствал на пострадалите. Убеден съм, че е смятал, че точно на него няма как да му се случи и ... Когато все пак белята става, е изпаднал в шок. Шок не само защото го чака наказание от закона, а и защото е знаел, че възмущението, агресията, жаждата за кръв и мъст ще се стоварят върху него.
България загуби. Загуби едно младо момче, пред което предстоеше живота. Момче, което щеше да понесе последиците от лекомислието си и можеше да стане прекрасен член на обществото.
Цената, която платихме, за това, че сме запяли в ритъма на това, което ни диктуват медиите, е жестока. И именно тази цена трябва да ни накара да се замислим - какво трябва да критикуваме повече - човекът, който е проявил лекомислие или средата, която създава и поощрява такова лекомислие.
Огромната част от съдиите са хора, които са достатъчно силни, за да знаят, че когато общественото мнение влезе в съда, законът е изнасилен, а правото опозорено. Тези съдии успяват да запазят силата и достойнството си, заради което те и системата биват заливани с "фекалии". За съжаление има и случаи, когато в резултат на обществен натиск, законът се пречупва пред искането на обществото за мъст.
Бог да прости Кристиян! И да ни даде мъдрост да осъзнаем проблема си и сила да го разрешим.
Признавам си, че ме засърбяха пръстите да обясня на дамата за смисъла от съществуването на адвоката; че адвокатът е като лекаря - понякога се случва да защитава човек, който не е прав, но дългът му е по-важен от личното мнение. Чудех се и дали да не разкажа два-три случая от собствената ми практика, в които някои хора, след като месеци наред с удоволствие са ми разказвали вицове за адвокати, идват със смутена физиономия и питат "можеш ли да ми помогнеш, щото..."
Все пак се въздържах, защото съзнавах непосилната мъка на жената и емоционалната ѝ реакция макар и неправилна, беше разбираема.
Вчера обаче научихме и нещо друго. 16-годишният Кристиян от Триград, който наруши закона, блъсна туристи и после избяга, никога няма да се върне вкъщи, да прегърне родителите си и да ги целуне; няма да създаде семейство; няма да има възможност да научи децата си, че законът трябва да се спазва, а когато го нарушиш, трябва да имаш доблестта и мъжеството да посрещнеш наказанието си и силата да се поправиш.
Не искам да оправдавам Кристиян - нито затова, че се е качил на кола, без да има книжка, нито за това, че след като е блъснал хората, е избягал. Искам да се замисля защо това момче реши да избяга и да се скрие?
Причните са много и значителна част са в неговата личност. Но огромен дял има и информационната среда, която се формира в резултат от постоянните упражнения на различни PR агенции и благодарение на трибуната, която им се предоставя.
Всяко ПТП е товар - както за този, дето не е виновен, така и за този, който е нарушил правилата. А когато в резултат от катастрофата има пострадали или (пази Боже) загинали, тогава болката, както на близките, така и на този, който е виновен е огромна. Срещал съм не малко случаи, в които човек, причнил ПТП, дълго и жестоко се самоизмъчва, предъвквайки всяка стотна и молейки се всичко да се окаже просто кошмарен сън.
Тези хора, които са нарушили закона (дори и колкото и да съжаляват) също следва да понесат отговорността от нарушението си. Но ... отговорността трябва да я "даде" съдът, след като приложи закона.
Много от медиите предпочитат да сатанизират виновния водач и да "възпяват" непълноценността на обществото ни, разказвайки как българите се самоизбиваме... По този начин често се създава нетърпимост и агресия, насочена не към деянието, а към личността на човека. Съответно критиката на потребителите на продуктите за масово осведомяване развиват омраза към този или онзи (кой виновен, кой повече, а и ... кой страдащ от вината си...), а те самите продължават да шофират по същия начин, разчитайки и/или вярвайки, че на тях няма да им се случи. А ако им се случи ...
Сигурен съм, че Кристиян е гледал телевизия, чел статии, възмущавал се от неразумните шофьори и съчувствал на пострадалите. Убеден съм, че е смятал, че точно на него няма как да му се случи и ... Когато все пак белята става, е изпаднал в шок. Шок не само защото го чака наказание от закона, а и защото е знаел, че възмущението, агресията, жаждата за кръв и мъст ще се стоварят върху него.
България загуби. Загуби едно младо момче, пред което предстоеше живота. Момче, което щеше да понесе последиците от лекомислието си и можеше да стане прекрасен член на обществото.
Цената, която платихме, за това, че сме запяли в ритъма на това, което ни диктуват медиите, е жестока. И именно тази цена трябва да ни накара да се замислим - какво трябва да критикуваме повече - човекът, който е проявил лекомислие или средата, която създава и поощрява такова лекомислие.
Огромната част от съдиите са хора, които са достатъчно силни, за да знаят, че когато общественото мнение влезе в съда, законът е изнасилен, а правото опозорено. Тези съдии успяват да запазят силата и достойнството си, заради което те и системата биват заливани с "фекалии". За съжаление има и случаи, когато в резултат на обществен натиск, законът се пречупва пред искането на обществото за мъст.
Бог да прости Кристиян! И да ни даде мъдрост да осъзнаем проблема си и сила да го разрешим.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
