Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06 23:11 - За изложбите и скандалите и за посланията на изложбите и на скандалите
Автор: drugi Категория: Други   
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.06 08:55


Повод за тези размишления вземам от една провокативна публикация, която генерира негативизъм (или хейт, както стана модерно да се казва). Става въпрос за публицистичен материал за една изложба, посветена на спасяването на българските евреи, която беше открита на 30 май в областна администрация Пловдив.
Едно от главните послания на този материал е широко тиражираната от няколко години пропагандна теза за антисемитски характер на управлението на Борис III, в която деликатно се прави опит да се вплете и стигмата за вината на българския народ по отношение на евреите от Македония, Беломорието и Пиротско.
Тъй като от повече от десетилетие имам интерес от темата, а от около година се занимавам и професионално, претендирам да имам поглед върху историческите събития и да познавам прилично добре както опорните точки на манипулацията, така и лицата на тези, които ги "разпъват". 
Макар че изчерпателната лаконичност в този случай е истинско предизвикателство, ще се опитам да приложа "вкратце" тези опорни точки с обосновка защо имат нулева историческа/научна стойност.
Антисемитизмът на българина и Закона за защита на нацията.
Законът за защита на нацията е приет през януари 1941. Именно той е една от фундаменталните опорки на гласовитата кохорта, плюеща България, тъй като в него има текстове срещу евреите. 
На пръв поглед изглеждат аргументирани. Има дори и едни помопзни, обемни и скъпи като хартия изследвания върху естеството на този закон. Но ... никой от тези хора не се замисли да разгледа контекста (включително исторически), в който е приет. През 1940 година България води тежки преговори за връщането на Южна Добруджа. Дипломатическият гений на Царя успява да завърти нещата в българска полза и "без пушка да пукне" се случва териториалната ревизия на Ньойския диктат. Интересното е, че тази придобивка си остава наша включително заради хитрия маньовър на Борис III, който "пита" не само съюзниците на Хитлер, но и другите държави, които потвърждават, че нямат нищо против Южна Добрудба да бъде част от България. Радостта е краткотрайна, защото Хитлер започва да упражнява огромен натиск върху Родината да влезе във войната. Макар и да успява да задържи известно време този натиск, царят разбира, че възможностите му да лавира скоро ще се изчерпат и веднъж влезли в България, немците (независимо дали като съюзници или врагове) ще променят нещата в своя полза. Затова и се вземат редица мерки, които да омекотят удара, когато стане незибежен. 
Една от тези мерки е именно Законът за защита на нацията. Българското народно събрание приема един ялов закон, който прекрасно замазва очите на Германия. И, влизайки (като съюзник) в България, Третият райх не инвестира внимание, защото са спокойни, че такъв закон има.
Каква е била реалната сила на този закон срещу евреите се вижда от ето този материал (елемент от изложбата):
image

 За да завърша с тази подточка ще обърна внимание върху още нещо, което никой не се сеща (или не иска) да помисли. Законът е насочен освен срещу евреите и срещу масонските организации. Но ... нито един масон не е пострадал. Напротив, някои от масоните (като Филов и Габровски) са били начело на държавата и никой и копче не им е казал. Защо ли? Ами защото очевидно е изначално създаден без намерение да бъде прилаган.

Евреите и трудовите лагери 
Трудовите лагери често са острият връх на хартиеното копие на пропагандата. Ще започна отдалеч. Като студент (в периода между 1999 и 2004) живеех на квартира и съседка ми беше една ексцентрична дама - баба Ани Фесичева. Още тогава, когато темата не беше актуална и на днешните глашатаи не им беше и хрумнало да подвеждат, съм я разпитвал за нейните спомени. Тя е живяла в еврейския квартал на Пловдив и имаше много приятели евреи - цитираше десетки имена и ми е споменавала, че по техните думи, когато са ги пратили да работят, са ги "боляли гърбовете от лежане". Т.е. всичко е било проформа. 
Думите на Фесчиева (не знам дали е жива, защото от повече от 10 години не съм я виждал, а тогава беше много възрастна) са едно. Но да видим какво казват фактите:
image
Мисля, че е очевидно, но тъй като въпросните ми любимци често не виждам именно очевидните неща, ще поясним като за второкласници. Българското правителство е въртяло всякакви номера само и само да саботира депортацията на евреите. И един от тези номера е бил именно аргумента, че евреите на нас ни трябват, за да строят. А колко са строили, казва не само Фесчиева, ами и архивите
image
Май-май работата е очевидна и спомените на старата дама са същите като това, дето ни го казват документите. За нечие съжаление ...

Антисемитизмът на цар Борис III.

В публикацията, която ме мотивира да напиша моята позиция, се внушава, че едва ли не било доказана историческа истина, че Царят бил антисемит и този лозунг се очаква да бъде приет безкритично.
Обичам историята, откак се помня и (особено последните години) ми е много болно, защото знам колко години тази наука е била изнасилена до пропаганда, за да се превръне в идеология. Една от жертивте на последната е личността на Царя. И тъй като пропагандата се бои от факти, а те пък са смърт за идеологията, ще се обърнем именно към тях. 
Знаете ли кой е Бекерле? Да кажем, че това е човекът на Хитлер в България... И като посланик в София той се е грижил за интересите на Третия райх (включително по еврейските въпроси). 
Самият Бекерле, заявява, че депортацията на евреите в България е била спряна "от най-високо място". И кое е най-високото място в една монархия? Ами Царят - същият този,който беше засипан с критика от публикацията. И на когото неизвестни строители на комунизма извадиха костите и ги захвърлиха неизвестно къде. Както сигурно можете да си представите, не само Бекерле е знаел за какво става въпрос. 
image
Мога още много да кажа по темата, ама ще стане твърде отегчително и затова ще премина нататък. Единствено (тъй и тъй съм го споменал), ще цитирам един пасаж от доклад на Бекерле до началството му
"българите не разбират еврейския проблем, нито борбата против еврейството, расовият въпрос по природа не им е понятен"
Антисемитът генерал Луков, който организирал депортацията на евреите.
Неизменна част от тоновете помия, които се сипят върху България и Царя по еврейските въпроси е генерал Христо Луков. За да не изпадам в детайли около личността на Луков, ще цитирам само един фрапантен пост, който ме накара да хлъцна. И който сам по себе си е показателен за коефициента на адекватност в тези послания. Става въпрос за ето тази публикация на бившият (служебен) министър на отбраната:
image
Защо е фрапантно ли?
Ами защото:
1. Генерал Христо Луков е убит на 13 февруари 1943 година. А цитираните депортации започват три седмици след като той вече е покойник.
2. Защото е азбучна истина, че генерал Христо Луков е бил военен министър до 1938 и след това изпада в немилост пред Царя, който го кара да подаде оставка. След това Луков е "никой" в реалната политика. 
3. Горните неща няма как да не се знаят от човек бил военен министър (какъвто явно е бил и Луков). 
И за да приключим със сатанизирания български генерал, застрелян пред внучката си, докато е отивал на църква, ще приложим и тази кореспонденция, която показва коефициентът на антисемитизъм у Луков, както и отношението на евреите към него.
image

България и депортацията на евреите от Македония, Беломорието и Пиротско

Започнем ли да говорим за спасяването на българските евреи, цитираната от мен кохорта се появява с гръмогласния рефрен "ами онези 11 480 евреи?!? И по такъв начин започват да заливат с помия България и Царя, че човек започва да си мисли, че едва ли не Борис III сам е отишъл да ги депортира.
Къде е истината?
Започваме от там, че Македония, Беломорието и Пиротско не са били част от територията на България. Там суверенитетът е бил на Райха, което означава, че какво става и какво не става, е решавал Берлин. На България е било възложено фактическото управление на тези земи, като тяхната съдба е оставена за решаване след края на войната. Хитростта на българската дипломация успява да "изчопли" правото да дадем поданство на нашите сънародници там, но да извоюваме тази привилегия от "накукушинените" по еврейския въпрос германци е било невъзможно. Особено като се има предвид описаните по-горе саботажи на техните планове от страна на България. Тук е моментът да споменем и че клеветниците, когато изкарват, че България едва ли не нарочно, с желание и ярост е организирала тази депортация са толкова настойчиви, че човек може да остане с впечатление, че германците всъщност не са искали толкова, а ние сме настоявали за тази депортация.
Абе ..., хитреци, ... вие сериозно ли се опитвате да убедите някой, че германската външна политика по време на Втората световна война е била толерантна? Сериозно ли очаквате някой да повярва, че ако се бяхме противопоставили ефективно и директно на Хитлер, щеше да се случи нещо позитивно?
Искате ли да ви кажа какво щеше да стане? Същото, което стана с адмирал Хорти в Унгария, Когато се опита да бъде самостояятелен, Хитлер го свали и ... знаете ли какво се случи тогава с унгарските евреи? Ами същото, което щеше да се случи с нашите, ако начело на държавата ни не беше най-мъдрият държавен глава на планетата към онзи момент.
И за да сме наясно какви са били реалните правомощия на България в "новите земи", ще дам очевидния пример с Южна Добруджа. Както споменах и по-горе, тя става част от България с Крайовскагта спогодба от 1940 година. Т.е. България има суверенитет върху нея и сама решава (доколкото ѝ е по силите) какво да прави. Затова и евреите от Южна Добруджа не са пострадали - защото са били български гражждани, живеещи на българска територия. И да ви питам и още един хамалски въпрос: "Какъв ни е келепирът" да спасим нашите си евреи, пък да се изсилим да депортираме по наше желание другите? 
И все пак, не може да се отрече, че колкото и да сме били слаби, с известни хитрости успяваме да спасим отделни хора. Ще дам само един пример - областният управител на Ксанти - доктор Стефан Клечков, с личния си авторитет, но и хитрост успява да свали от вагоните 37 евреи. И какъв му е бил пък на него келепирът? Ами никакъв - просто е бил Човек с главно "Ч". Между другото, доктор Клечков има нерадностен край. След 09.09.1944 нашите комунисти го предават на гръцките си братя, онези го заравят до шията в земята, изваждат му очите и след като преживява часове в адски мъки, "милостиво" го застрелват. 

И малко от мен - ей така да завърша картинката на българските евреи и двете вълни на послания покрай тях
Малко известен факт е, че един от спасителите на българските евреи, подпредседателят на българския парламент Димитър Пешев, чието име е почитано не само в България и Израел е осъден от комунистическия "Народен" "съд" за ... антисемитизъм. До този момент аз лично не съм видял нито един-единствен "защитник" на евреите и дума да каже или спише по темата. Явно не е удобно ...
Не се говорят и други неща: че България предоставя хиляди транзитни визи на евреи от цяла Европа, които по този начин успяват да се спасят по пътя си към Израел.
А чували ли сте за кораба "Струма"? На този кораб са пътували евреи, търсещи убежище, но ... завинаги остават в Черно море. Въпреки че не е военен кораб, съветската подводница "Щука 213" го торпилира и смъртта си намират 768 човека. Екипажът на подводницата е награден "за проявена храброст"...

Държа да отбележа, че много евреи не могат да приемат подигравката, с България се обвинява в антисемитизъм. 
Един от тях е този човек (с когото имах честта да се запозная)
image
82-годишният български евреин Самуил Ардити е роднина на единствения към този момент нобелов лауреат, роден в България - Елиас Канети. Ардити е един от хората, които имат ясен спомен от своето спасение - не е чел за него в книги или пък пропагандни материали - той много добре помни и продължава да е благодарен на българския народ. 
Тази негова благодарност често го кара да прави силни изказвания, които обаче остават незабелязани от нашите медии.
Когато в Скопие откриха своя празен музей на Холокоста и го напомпаха с омраза към България, именно Ардити възмутено заяви, че "някой прави майчин помен с еврейска кръв", акцентирайки на това, че за политически цели кръвта на пострадалите евреи се използва, за да бъде оцапан достойният български народ. Същият този човек, който е и политик в Израел, глевно запита израелския президент "Защо завързахте българския народ за стълба на позора" и в същия материал остро припомни, че не само той лично, но десетки хиляди български евреи дължат живота си на България, Българската православна църква и Цар Борис III.
Често ми се е случвало да си говоря с трубадурите на идеологията, които имат претенция за експертиза. И всеки път като спомена името на Ардити, надменните им усмивки угасват и започват да се оглеждат страхливо да не би да се появи. Което означава, че знаят. Знаят истината, знаят, че и той я знае и ги е страх да го гледат в очите.
А това, че знаят, показва ясно измеренията на тяхното не/достойнство.

Тъжно и жалко е всичко това. Тъжно е, че в името на усилията да се оплюе българския народ, някой "прави майчин помен с еврейска кръв". Тъжно е, защото това е нова гавра, не по-малко жестока от извращенията на Третия райх. И жалко е, че по този начин се подиграват именно с този, който всъщност заслужава похвала - България.

Като християнин винаги съм смятал, че е недостойно да изискваш благодарност, когато си направил добро. Поради тази причина, аз лично никога не съм искал благодарност от Израел и се радвам, че моите сънародници мислят по същия начин. 
Но това, че не изисквам, не означава, че не съм горд. 
Тази диаграма показва процентът на депортираните евреи по време на Втората световна война. 
image "България седи 0! В България седи 0, господа! ... Тази нула, аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек!"
Думите не са мои. Изречени са от един полковник Дянко Марков, когото същите тези хора заклеймиха като антисемит. Но въпреки че не са мои, аз съм готов да се подпиша под всяка буква, защото тази красива емоционална фраза представлява и моята житейска философия.

И, мислейки за хората, които опитват да представят себе си като благословени с ексклузивното право да сатанизират в антисемитизъм, се сещам за един комичен момент от време на Втората световна война.
Когато докладват на Гьоринг, че германският фелдмаршал Ерхард Милх е евреин, той (Гьоринг) заявява "Кой е е евреин и кой не е евреин в Луфтвафе решавам АЗ".
Именно в същата гротескна ситуация са се самопоставили същите тези хора. 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drugi
Категория: Хоби
Прочетен: 1502791
Постинги: 821
Коментари: 2288
Гласове: 2197
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол