Полковник Марин Куцаров е един от многобройните български герои, за които се знае малко и които заслужават да има кръстени на тяхно име улици, площади, училища.
През Първата световна война полковник Куцаров е командвал военна част и към момента на подписване на примирието с Антантата се е намирал край град Дебър. Съгласно заповедите от Генералния щаб, той е трябвало да се предаде на съглашенските сили.
Вечерта, преди капитулацията полковник Куцаров, сменя знамето с една своя риза (която пъха в калъфа на знамето) и я запалва. 
Запитан от победителите, къде е знамето, той отговаря "запалих го". След което по време на престоя си в плен, се полага на огромно изтезание. Тъй като знамето било увито около кръста му, за да не бъде открито, в мразовитата зима, той не пали огън и по тази причина живее сам в палатката си.
За отбелязване е фактът, че никой от неговите войници, които безспорно са подозирали, че знамето е спасено, не се е поддал на изкушението да предаде своя командир за по-добра храна, за топлина или за свободата си.
Суровите условия, сериозно разклащат здравето на полковник Куцаров и той е освободен.
При завръщането си в Шумен, докладва на своя командир, че е освободен и при въпроса след като е изгорил знамето, не му ли е останал един куршум, с който да сложи край на живора си, той съблича горните си дрехи и развява спасеното знаме.
Честта на полка е спасена, а България има своят пореден герой.