което не се толерира в глобалното общество.И пречи на уеднаквяването на масите.

всеки достоен българин и лишат България от реална власт, от Русия ще ги назначат за губернатори на "Задунайская Губерния" и ще се укрепят за 9 поколения напред.

Поклон пред оклеветения герой!

Един от убийците на ген. Луков е баща на днешната депутатка от БСП и близка съратница на С. Станишев Татяна Буруджиева.

Защото да си националист, означава да обичаш Родината си, без да мразиш чуждите държави.

Това за кюстендил е фолклор, който няма как да бъде доказан!

но засега са неуспешни.
И не е само той. Тогава всички български офицери са били възпитавани по този начин. Просто Луков е най-известен.
Е, вижте за пример Стратия Мазгалов.

То няма нужда да бъде оборвано. Фолклор е! Инак, никой не оспорва доблестта и на Луков и на другите български офицери по време на войните. Българският офицерски корпус като цяло е изключително доблестен, добре подготвен и кадърен!

Луков въобще не е при Кюстендил, по време на приписваното му геройство, а и даже Рамбо би се затруднил да управлява сам с няколко "козари", артилерийския огън на 4 оръдия, още повече пък без покриваща го пехота. Няма шанс просто да направи нещо повече, освен евентуално да произведе до два залпа, от които втория ще уплаши само гаргите.

Така или иначе, за участието си ПСВ има награди и се представя достойно и като командир на батареа в Първи гаубичен полк и като командир на гаубично планинско отделение в 27-полк (където служи през 1918 г.). Освен това, преди да се захване активно с политика и да стане министър на войната през 35 г. е автор на чудесни статии, материали и разработки, както по въпросите на артилерията, така и по други въпроси, свързани с развитието на военното дело.

Поручик Стратия Мазгалов е съвсем друга тема. Става въпрос за картечно гнездо и не за сам човек. И въпреки това, накрая ги подпалват, защото просто противника е многочислен, а те сами. Точно пък този случай, най-точно описва, защо от чисто оперативно-тактическа гледна точка, кюстендилската история е невъзможна и ако се беше случила, щеше да завърши точно така, както свършва и поручик Мазгалов със своите войници - мир на праха им! (но доста по-бързо и с по-малко жертви за врага)

Досега десетки пъти са ми обяснявали, че Луков доказано не е бил при Кюстендил. Само че нито един път не съм видял доказателство (някакъв документ от Бг армия, който да сочи обратното).
Вярно е, че не съм видял и документ, който да го доказва. Но аз лично в разговор с кюстендилци (кървавочервени комунисти) съм чувал тази история. Като са ми казвали и че за това "не бивало да се говори много", ама си го знаели от старите хора.
Принципно за Рамбо си прав. И донякъде за залповете. Пропускаш обаче да се вгледаш в подробностите.
1. Сърбите не са знаели колко точно войници са си тръгнали.
2. След първите няколко изстрела, е било нормално да прекратят щурма, защото незнаейки колко хора са срещу тях, фронталната атака срещу артилерия е щяла да ги направи на салата.
Т.е. успехът не е защото Луков цял ден е тичал от оръдие на оръдие да мери и да стреля. А защото сърбежите не са знаели срещу колко голяма военна част се бият.
А геройството на Луков е в това, че въпреки че е знаел какво е вероятно да му се случи, все пак е останал там.
Апропо, много хора също смятат, че България е най-верният съюзник на СССР, което НЕ Е ВЯРНО. Защото българите първи, с оръжие и най-продължително са водили битка срещу комунистическия гнет - горяните. Само че интензивната червена пропаганда се опитва да обрече на забрава този факт, също както се опитва да омаловажи подвига на Луков и да ни попречи да узнаем за Стратия Мазгалов, Владимир Серафимов, Неделчо Бончев и хиляди други герои.

Значи, логиката е точно обратната в спор като този. Няма нито един документ, че е бил там. Докато движението на 27-полк, в който той служи в този момент е ясно документирано!

Няма и никаква логика в твърдението, че българите от собствената му батарея са избягали и са го оставили сам с някакви козари - такива български войници няма. Случая с Мазгалов и неговите 12 подчинени от картечното звено само го доказва. Освен тва, той е имал гаубична батарея, а не оръдейна (има нюанс).

Луков е бил доблестен офицер и изключително ерудиран автор на военна литература след излизането си в запас - това никой не може да оспори. Митологията около Кюстендил и въобще е вторично създадена около Легионите и политическата му дейност, няма нужда от нея.

България е най-верния съюзник на СССР след като съпротивата срещу СССР и местните бандити комунисти е подавена. Инак, България е една от държавите, пред които по ирония на съдбата СССР капитулира - официално, по договор, както и да наричат другарите БРест-Литовския, той си е капитулация!

Има още много героични изяви на български воини, офицери и части по време на войните, в които България участва след възстановяването й (освен тези, които описваш или тези, които са най-често в публичен оборот), за съжаление без две всички останали губи, въпреки качеството на генералитета, офицерския корпус и доблестта на войните! Тъжно, но факт!

Мисля, че не е проблем да се извади архива на полка, командван от Луков и да се види какво точно е писал, на кои дати го е писал и откъде го е писал. Това ще е най-доброто доказателство.
Принципно геройствата са тези неща, които ти е трудно да повярваш, че могат да се случат. И именно заради това престават да бъдат случки и стават геройства. А героите остават в историята.
Реално погледнато случката с Мазгалов се различава от тази с Луков по това, че докато настъпващите с Мазгалов са знаели горе-долу какво и колко има срещу тях, докато при Луков са си мислели, че няма никой и затова са се върнали, защото са останали изненадани, че някой е гръмнал.