Петък 4 август по нищо не се различаваше от всеки нормален работен ден. Виктор стана в 04.00 часа, взе душ, избръсна се, хапна приготвените от снощи, изстинали понички, изпи чаша кафе и потегли. 
Докато пътуваше с метрото, гледайки как плочките отвън тичат с невероятна скорост, животът му, мина през очите като на филмова лента. Припомни си трудното детство, когато носеше употребяваните дрехи на големите си братовчеди, когато нямаше джобни пари, а ходеше на училище с филийки с масло и мед; подигравките на съучениците си, че не е като тях; трудните години в университета, когато се принуждаваше да прави чудеса от храброст, за да може да оцелее и да завърши; неочаквания шанс да започне работа като момче за всичко в голяма финансова къща и бавните крачки, с които пъплеше нагоре, преборвайки се по пътя с консервативност, връзкарщина и подлости. "Е, това вече е минало" рече си Викотр, "успях да пробия и оттук пътят ми е само нагоре". Спирката му дойде и се отправи към офиса, където го чакаше поредният динамичен ден. Борсите бяха полудяли, скоковете и спадовете в цените на акциите бяха непредсказуеми. След някои от сделките, които бяха буквално игри на руска рулетка, се чувстваше смазан. Не можеше обаче да се отпусне и да си поеме въздух и за миг -  в гърба си винаги усещаше забодените като кинжали очи на завиждащите. Те бяха от аристократични семейства, с добри обноски, завършили престижни колежи. За тях той беше нищожеството, което погрешка беше на това място и от което трябваше да изхвърчи моментално.  

Денят започна нормално. Докато преглеждаше отчетите и анализите на статистиците, той забеляза един холдинг, на който не беше обръщал внимание никога преди. Може би защото беше нов на борсата, предметът на дейност (производство, преработка и търговия с млечни изделия) беше извън неговия кръгозор или пък защото беше регистриран в държава, която изпитваше икономически трудности и не представляваше голям интерес за инвеститорите. Все по-заинтригуван Виктор запита Гугъл за подробности и това, което откри, му хареса. Работният ден започна с покупка на голямо количество акции на холдинга. след това навлезе нормалния си ритъм и започна надлъгването си с банките.
Ударът беше неочакван. В държавата, където се намираха заводите, които Виктор беше кредитирал с доверието си, имаше политическа криза, която днес сутринта ескалира. Всички облигации на тази държава се сринаха, ефектът на доминото продължи с фирмките, които бяха регистрирани там и не подмина неговата нова инвестиция. Той зяпаше с отоврена уста монитора и си мислеше, че сънува. Обърна се и забеляза смръщено-доволните физиономии на колегите и втренченият стоманен поглед на шефа си.  ТИ НИ РАЗОРИ!!!
Черни кръгове заплуваха пред очите му ......

Виктор отвори очи и се огледа. Намираше се в малка, уютна стая. Веднага се сети, че това е болницата, която се намираше на две преки. Надвигна се леко и забеляза на шкафчето до себе си букет цветя и брой на "Капиталов пазар". Челното заглавие беше посветено на разцвета, който започна в обърканата държава. Новото правителство предприело редица смели и спешни мерки,  Икономиката на страната е във възход. А инвестиралите в хранително-вкусовата промишленост имаха огромни печалби.