Старият цар беше изтощен. Вече 20 години водеше неравна битка с безчетните войски на Тангулската империя. Десетки хиляди вражески войници бяха оставили костите си, но неговите армия също се топеше. Намаляваха и земите, които бяха под неговия скиптър. Вестоносците донасяха за мъченията, които търпяха завладените поданици, но войниците му бяха недостатъчно и не можеше да се помогне. Съседните князе се бяха изпокрили и нехаеха за опасността, която щеше да почука скоро и на тяхната врата.
Царят отново прочете писмото, което получи снощи от Тангулския предводител Скендин. Варваринът заплашваше, че ако вратите на престолния град не се отворят добровлно, той ще хвърли цялата си армия върху високите стени и няма да мигне, докато столицата не падне.
"Ако не се предадеш, ще разруша красивите ти дворци, ще избия всичките ти благородници, ще запаля всички книги и ще сравня със земята манастири и крепости. След 100 години никой вече няма да си спомня за съществуването на Свободното царство".
Царят знаеше, че Скендин е способен на такова нещо, осъзнаваше обаче, че ако се предаде, съдбата на народа му щеше да е същата. Кръвожадният сатрап нямаше да забрави за многобройните жертви, които дадоха пълчищата му. Зверствата щяха да бъдат за урок и на останалите държави, към които щеше да насочи погледа си.
Първите лъчи на слънцето се показаха от изток. Царят се изправи и излезе на балкона. Погледа му се насочи към ширините, които доскоро бяха част от неговата държава. После погледна към огромното множество кръвожадни варвари под стените.
На площада офицерите му строяваха елитната гвардия - последните представители на великата някога армия на Свободното царство.
Царят слезе и застана пред стройните редици.
- Храбреци, удари последният час. Врагът е пред портите и се готви за финален щурм. Тази вечер ще бъдем в един по-добър свят. Искам да благодаря на всички, които ме следвахте в безбройните битки, проливайки своята и чуждата кръв, за защита на царството и народа .....
Мощно "Ура" отекна над крепостта.

След два часа битката беше в разгара си. Хиляди тангулци намериха смъртта си под крепостните стени, а царят и неговите войници се сражаваха до последния човек.

Привечер на другия ден носилката на Скендин влезе в опустошения град. Кръвожадният звяр застана пред тялото на мъртвия цар, чиято десница все още стискаше пречупения меч.
- Искам споменът за Свободното царство да изчезне!!!

Стотици благородници и учени бяха избити. Крепостите и замъците бяха съборени, книгите изгорени, керамичните съдове изпочупени, златните монети с ликове на царете бяха претопени, а на певците бяха изтръгнати езиците.
Пълчищата на тангулците завладяха половината континент, светът за столетия забрави за великото Свободно царство, което десетилетия задържаше врага.

Но ... Фениксът възкръсна!

добре написано, но неточно - забравил си да споменеш, че евреите са отворили портите на града...и затова градът е бил завладян