През 1999 година реших да канидадствам право и тъй като единият приемен изпит (историята) ми беше слабост и не виждах проблем да се подготвя, реших да се концентрирам върху втория изпит - езиковата култура. Най-големият корифей в Габрово беше госпожа Радка Белоева, затова се насочих към нея.
Тя ме прие с усмивка и ми направи тест, за да види на какво ниво съм. След като го провери, буквално ме застреля
- Моето дете, ти си абсолютно неграмотен. 
След което започнахме уроците. Нейният подход, гарнират с интересните примери, които даваше, ми помагаха да излизам от блатото на невежеството.

Нека да започнем с първия урок:
Малко хора знаят кога се пише пълен и кога кратък член. Много е просто: 
1.Когато се чудиш какъв член да сложиш, използвай формулата той-него. Там, където членуваната дума може да се замени с той имаме пълен член, а когато може да се замени с него - кратък член.

Примери
Момъкът(той) срещна вълка(него)
Мъжът(той) стана от стола(него).
 
2. След спомагателния глгол съм (си сте, сме и т.н.) във всички времена думата ако се членува, задължително е с пълен член.
Примери
Левски е героят на българския (него) народ.
Гозно е нападетелят на "Левски"

Разбрахте ли? Хайде сега да се упражнявате. :)
(Не се притеснявайте малко хора са грамотни и улиците, книгите и вестниците са пълни с грешки) 
 

давай и другите уроци...

ни учеха, че подлогът в изречението винаги се членува с пълен член. Естествено, трябва да знаеш какво е подлог! Най-лесно е с въпрос "Кой върши действието?" Някои хора цял живот не се научават на това правило.

Чудесен си. Обяснил си всичко чудесно:)Сега се надявам повече хора да го прочетат, запомнят и прилагат без грешка:)))

Малка поправка, без лоши чувства: Правилно е да бъде "единияТ приемен изпит", а не "единия....".

Сигурно съм бил гладен, като съм го писал.
Взех си бележка. :)

Станислав, дано ти осакатеят ръцете и ослепеят очите, за да не пишеш простотии в интернета. Пажи боже сляпо да прогледа се казва за селяни като теб. И не съм от София. От Пловдив съм. Той е град. А габрово е някакво задръстено селце. Дано да не си жив да прочетеш това!

RIP Станислав Станев, 1979-2009