Последните изследвания показаха, че в страната има огромни залежи от шистов газ. Хората, в регионите, където се намираше се усмихнаха, очаквайки огромни инбвестиции в бедните си селища.
Опозицията, проклинайки, пое дълбоко дъх ...

Премиерът беше сериозен. С огромно съжаление в погледа заяви по телевизията, че въпреки всичко за него здравето на населението е по-важно. "Ще намерим друг начин да повишим жизнения стандарт", завърши той.

От следващия ден цялата страна беше обхваната от протести.
Жълтите медии, опозицията ... всички казваха, че премиерът нарочно иска да държи народа в мизерия. Никой не искаше да чуе негвоте аргументи за опасностите, които технологията на добив криеше. Никой не се интересуваше, че житницата на страната ще се отрови. 
Владлен Червенков беше в първите редове на протестиращите. Той мразеше да живее в мизерия, мразеше премиера и властта, мразеше тези, които се опитваха да му обясняват нещо за екологията.
Той вярваше и държеше на гражданското общество. Крайно време беше политиците в тази държава да започнат да слушат гласа на народа. Крайно време беше да спрат да му говорят глупости екология и какво ли още не. Ножът беше опрял до кокала и нямаше разумна причина да се откажем от благосъстоянието, което се намираше под земята.
Владлен Червенков обясняваше истината по всички телевизии, в ефира на всички радиа, пред всички вестници, информационни сайтове и блогове.
Когато премиерът, смазан от протести, подаде оставка, всички вестници публикуваха снимката на Владлен, който ликуващо беше вдигнал юмрук.

Зъъъъъъъъъъън. Проклетият будилник...
Владлен седна в леглото. Главата го болеше, гаден махмурлук ....
Трябваше да става. След малко имаше протест срещу добива на шистов газ.

*Разказ, без общо със събитията. Само с психологията на много протестиращи