Постинг
17.11.2012 23:13 -
Българският Хелзикнски Комитет и правата на хората
Като бъдещи рицари на правото всички млади юристи неизменно се срещат в университета с различни правни колоси, които да им помогнат да прозрат правилния път на развитие - лично и обществено.
По този повод, когато бях в трети курс се появи една дама от Българския Хелзинкски Комитет. Със завиден патос и ортарско майстортсво тя ни поведе из дебрите на човешките права, които се налага да бъдат защитавани ежедневно. Трябва да си призная, че огромнота част от аргументите грабнаха не само мен, но цялата аудитория. До момента, в който реши да дава примери. Центъра на тези примери беше един рецидивист от ромски произход с над 30 присъди за кражби, който при поредното си задържане бил малтретиран от органите на реда (нещо, което очевидно е ужасно). Та в името на правото Хелзинкският комитет изсипал огромна огнева мощ в съда, защитил правото на рецидивиста да не бъде бит, успял да уреди да бъде пуснат на свобода. А в крайна сметка осъдил и държавата. "За огромна сума пари", както отбеляза със задоволство "хелзинкската" дама.
Тук моята габровска любопитност не можа да се сдържи. Вдигнах ръка и след като бляскавият поглед ми даде думата, поздравих дамата за успеха, но ... Признавайки, че всеки, дори престъпниците, има права, попитах защо са положени толкова много усилия рецидивистът да бъде пуснат на свобода. Не се ли претесняват неговите адвокати, че окрилен от това той ще продължи да краде (очевидно че след толкова присъди не само не се е поправил, ами май няма и намерение да се поправя) и по този начин ще бъдат увредени и правата на "редовите" граждани, които плащат данъци. И в крайна сметка, какво става с правата на тези, които искат да живеят нормално. И защо се обръща толкова грандиозно внимание на правата на тези, които пречат на обществото да фунцкионира нормално. А другите, които искат да живеят нормално не могат да се радват на същата интензивна и безплатна защита.
Дамата ме погледна злобно и ми каза "Вие сте от ВМРО".
Не, не съм от ВМРО. Всъщност, аз съм от Мизия инямам нищо общо с Македония. Аз съм (бях) един обикновен студент по право, който се интересува(ше) от правата на всички граждани, не само на престъпниците, но и на жертвите на престъпленията. Но дамата, без да ми отговори, злобно даде да се разбере, че аз вече съм извън дискусията и каза, че по подобен начин обществото ни няма да стигне далеч.
Тогава Хелзинкският комитет ми станаха много странни. Но не ги заклеймих, защото си мислех, че колкото и изкривено да е, тяхното странно поведение всъщност помага на обществото. До скоро, когато осъзнах, че всъщност правата на човека не са им толкова важни а истината им е антиприоритет.
По този повод, когато бях в трети курс се появи една дама от Българския Хелзинкски Комитет. Със завиден патос и ортарско майстортсво тя ни поведе из дебрите на човешките права, които се налага да бъдат защитавани ежедневно. Трябва да си призная, че огромнота част от аргументите грабнаха не само мен, но цялата аудитория. До момента, в който реши да дава примери. Центъра на тези примери беше един рецидивист от ромски произход с над 30 присъди за кражби, който при поредното си задържане бил малтретиран от органите на реда (нещо, което очевидно е ужасно). Та в името на правото Хелзинкският комитет изсипал огромна огнева мощ в съда, защитил правото на рецидивиста да не бъде бит, успял да уреди да бъде пуснат на свобода. А в крайна сметка осъдил и държавата. "За огромна сума пари", както отбеляза със задоволство "хелзинкската" дама.
Тук моята габровска любопитност не можа да се сдържи. Вдигнах ръка и след като бляскавият поглед ми даде думата, поздравих дамата за успеха, но ... Признавайки, че всеки, дори престъпниците, има права, попитах защо са положени толкова много усилия рецидивистът да бъде пуснат на свобода. Не се ли претесняват неговите адвокати, че окрилен от това той ще продължи да краде (очевидно че след толкова присъди не само не се е поправил, ами май няма и намерение да се поправя) и по този начин ще бъдат увредени и правата на "редовите" граждани, които плащат данъци. И в крайна сметка, какво става с правата на тези, които искат да живеят нормално. И защо се обръща толкова грандиозно внимание на правата на тези, които пречат на обществото да фунцкионира нормално. А другите, които искат да живеят нормално не могат да се радват на същата интензивна и безплатна защита.
Дамата ме погледна злобно и ми каза "Вие сте от ВМРО".
Не, не съм от ВМРО. Всъщност, аз съм от Мизия инямам нищо общо с Македония. Аз съм (бях) един обикновен студент по право, който се интересува(ше) от правата на всички граждани, не само на престъпниците, но и на жертвите на престъпленията. Но дамата, без да ми отговори, злобно даде да се разбере, че аз вече съм извън дискусията и каза, че по подобен начин обществото ни няма да стигне далеч.
Тогава Хелзинкският комитет ми станаха много странни. Но не ги заклеймих, защото си мислех, че колкото и изкривено да е, тяхното странно поведение всъщност помага на обществото. До скоро, когато осъзнах, че всъщност правата на човека не са им толкова важни а истината им е антиприоритет.
ми хареса начинът ти на разсъждаване. Затова не се стърпях и коментирам. Всъщност това е един още нерешен проблем. Престъпници многократно залавяни и пускани да продължават своите безобразия безнаказано. Винаги съм се чудила кой има полза от това? Като че ли се прави умишлено... Толкова ли е трудно да бъдат осъдени? Нещо куца в системата или в хората в нея.
цитирайТърсене
