Когато бях малък (а и не само), баба ми често цитираше народни пословици и поговорки. Знаеше страшно много. Един ден се престраших и я питах каква е причината да ги научи.
Тогава тя ми разказа (много обичаше да разказва за миналото - мисля, че спомените я вдъхновяваха), че когато била в първи клас и учила буквите, в буквара на всяка страница с нова буква имало българска поговорка, която започва със същата буква. Училите също мотивирано подтиквали децата да учат поговрки - така че нямало начин да не ги заучат.
"Защо е било нужно това", попитах аз - при мен в училище не наблягаха на поговорките.
"Това е мъдростта на народа ни, детето ми", отговори баба и ми поясни, че всеки народ носи мъдростта в приказките, песните и поговорките си. А народ, който бяга от своята мъдрост, бяга от корена си и е обречен на страдания.
Боже, помогни ни да останем себе си!