Борислав беше аристократ. Цял живот майка му и баща му го бяха възпитавали и учили, че той не е като останалите, понеже предците му бяха от "старата генерация". Майка му го беше накарала  да прочете десетки аристократични книги, които един млад аристократ трябва да е чел. Знаеше кои са хората със синя кръв, техните къщи, познаваше историята на техните родове тъй като е един от тях. Борислав, не успя да влезе да учи елитна специалност. Балът му стигна само за колкото да се закачи да влезе в университета. Това обаче не го разколеба. Той знаеше от родителите си, че има заговор срещу хората като него и затова не е успял. Поддържаше добри взаимоотношения с тези, които го бяха прецкали на кандидат-студентските изпити, но ги презираше, защото те бяха от плебса и успяваха само с връзки, а той беше влязъл да учи това, което иска (така си мислеше).
Борислав започна работа в училище за чужди езици. Децата го обичаха, понеже винаги беше усмихнат и ги гледаше приветливо (той беше благосклонен към простолюдието), но резултатите, които показваха на изходните тестове бяха тревожни. Учителят отдаваше това на вроденото слабоумие на нисшите касти и продължаваше да се усмихва приветливо. 
Василена, неговата колежка, се опита да му обясни, че методът му на преподаване не е правилен, че трябва да бъде по-твърд, но да се опитва да подхожда и по-педагогично. Той игнорира съвета. Презираше я - тя беше от нисшите. Очевидно беше, че децата са маолумни и щом тя не го забелязваше, значи беше като тях. Презираше и директора на училището - мазен глупак, издигнал се по случайност, той нямаше и грам естетика и интелигентност. А обноските му, те бяха ужасни - казваше всичко директно и в очите без грам възпитание. 

Мина поредния курс, а резултатите бяха пак същите. Този път обаче дойдоха разгневени родители. Те не се интересуваха, че децата им обичат младия учител. Бяха си дали парите и искаха да има резултат.
Борислав беше извикан при директора. Помолиха го да коментира статистиката - всички минали през училището бяха усвоили на добро ниво чуждия език и се представяха прекрасно на тестовете, само неговите възпитаници търпяха провали.
- Борко, момчето ми, какво става? Нали си педагог? Защо малчуганите имат такива резултати? Не разбираш ли, че губим пари от твоите специални подходи?
Благородникът изригна
- Какво искате от мен? Не виждате ли, че всички са малоумни? Това са деца на селяндури, работници и плебеи. Какви резултати искате да имат - те просто нямат маята... А Вие, Вие, който ми правите забележки, сте един от тях. Невъзпитан, простак, завършил по случайност висше и ми се правите на директор тука! Кои са майка Ви и баща Ви? Кажете ми и ще видите каква е разликата между двама ни.

Директорът го изгледа. След това мълчаливо се обърна, взе един документ от касата и го подаде на Борислав. Учителят щеше да припадне - директорът беше представител на стар род, но поради неизвестна причина се представяше навсякъде с бащиното си име, а не с фамилията, която би му отворила вратите навсякъде. 

- Ннно, господин директор, много се извинявам. Аз не знаех, че вие сте..... О, Боже, колко съм объркан. Моля за извинение. 
- Борко, ако обичаш, напиши молбата си за напускане и я остави в деловодството. Няма какво повече да говорим. 

Борислав не знаеше какво става. Цял живот бе смятал, че е прав, а сега ....... истината болезнено го удари по главата.
Колко е сложен светът...