Не понасям КАТ, защото: 
Днес, докато се прибирах от командировка, се бях замислил и ... изведнъж видях  пред себе си палката на любимите катаджии. Погледнах към скоростомера и тъй като се движих с 60 (10 километра над ограничението), си помислих, че става въпрос за рутинна проверка. Свалих стъклото и видях в страничното огледало как пълният униформен чичко се набира.
- Добър вечер, пътна полиция, дайте документите и елате да видите с колко се движите.
Знаех с колко се движа, а и тази припряност ми се стори странна, усетих, че има нещо гнило:
- Ето Ви документите. А с колко се движа? 
- С 80.
Ядосах се и му обясних, че: 1. В колата имам GPS устройство, което мери скоростта с точност една десета от километъра; 2. Скоростта ми е 60 км. в час; 3 Тези 80 мк/ч са на някой друг и се опитват да ми ги лепнат.
Чичката ми направи строга забележка, пита ме дали го обвинявам, че ми се подиграва и после ме попита как не ме е срам да се движа с такава скорост в населено място.
Тук вече избеснях и му казах, че след като мисли, че е прав, нека да ми напише акта, а аз ще си напиша възраженията, които вече му казах. Освен това си погледнах часовника, за да знам колко е часът и да предотвратя евентуален опит да ми пишат по-ранен час (явно скоростта беше наистина на друг).
Полицаят видимо се смути и започна да ми обяснява, че не съм прав и т.н. Пререкавахме се половин час и накрая му казах
- Хайде, пиши проклетия акт, да си запиша възраженията и да си ходя, че ме чака път!
Той обаче, неочаквано за мен, каза:
- Виждам, че си възпитано момче и ще те пусна, ама не си прав. Какво работиш, между другото?
- Адвокат съм.

Не знам дали наистина бях възпитано момче, но моят съвет към всички е: ако сте прави, да не оставяте катаджиите да ви се качват на главата. А ако настояват, че сте нарушили правилата, въпреки че не сте, опишете какво чувствате в акта и споделете впечатленията си, че може би Ви искат подарък.
Това ще ги накара да бъдат по-възпитани.