Първото заседание по моето прословуто дело срещу паяците в София (защото ми дигнаха колата, въпреки че си бях платил за престой на синя зона) дойде.
Както си му  редът, моя милост се изсипа в Софийския районен храм на Темида. Реших да не споменвам пред почитемия съд, че имам бегли познания по право, а да се правя на редови гражданин.
И така, явих се в съда и поясних, че не съм адвокат... ами съм бай Х(еминг)у(е)й, на когото паяците са му вдигнали колата и тъй като се е вкиснал, е решил да се съди с тях. (Репликите ми бяха изцяло съобразени със закона, но не бяха на правен, а на житейски език).
Съдийката явно ми повярва, защото още от самото начало започна да се държи любезно с паешката адвокатка, а на мен - да ми се сопва.
Накрая реши, че ще е най-целесъобразно да ми заяви трикратно "Мълчете" (може би, за да не я объркам).
Аз си замълчах, а съдийката отложи делото на .... интересно основание. Но тъй като  ми беше постановено, че трябва да мълча, а адвокатката нямаше ограничение да говори, реших да не избавя съдията от забулждението й.

Това, над което се замислих е, че въпреки всички официални декларации за достъпността на правосъдието, ако не си адвокат, а си бай  Х(еминг)у(е)й, няма да има кой да  ти  помогне ...

Станиславчо, забелязал ли си, че последната година си станал много вулгарен. Малко оффтопик, това ама прави впечатление.

да - много вулгарен е станал напоследак, аз си имам мое обяснение по въпроса, но няма да го споменавам засега

Ще следим развитието на делото...

Не мисля, че имам проблем да кажа на съда същите работи, които би казала Татяна Дончева.
Просто исках да видя дали съдебните органи имат уважението на редовия гражданин, за който не знаят, че има качеството на адвокат.