Веднага след като се обявиха предварителните резултати от изборите, започнаха и анализите защо са такива. Без да претендирам да съм на висотата на социолозите и политическите анализатори, ще споделя моето мнение.

Като цяло идеята на полтикът в общия случай е, че той е един морален човек, притежаващ познания в някои области, които биха му помогнали да управлява Държавата така, че нейните граждани да се чувстват добре. Поради тази причина въпросният човек организира предизборни кампании, в които ангажира помощта на много хора и средства. Точно тази идилия се опитват да ни представят кандидатите за електоралната любов.
Но като се вгледаме внимателно, забелязваме и някои по-сиви детайли, преливащи към траурно черно.
Пример:
По време на последното управление имаше един високопоставен държавен чиновник, който в унисон с действащото законодателство, беше издал изрична забрана да се пуши в помещенията на подопечното му ведомство. Но намирайки се (според него) извън закона (т.е. над него) той си позволи да наруши собствената си забрана и да запали цигара на забранено място. За негова досада там се намирала една личност с будна гражданска съвест, която му напомнила за правилата, действащи в сградата и го запитала, какво го е мотивирало да го наруши.  Държавният чиновник не проявил нито срам, нито възхищение от смелостта на въпросната личност и ... просто я уволнил. Нищо странно. Не всеки се ражда благороден и податлив на конструктивна критика. За нечие съжаление обаче, работодателите (редовите избиратели) искат да виждат именно липсващите качества у своите избранници.
Та... политическата партия, от чиито редици изхожда въпросният чиновник не прояви далновидност да се разграничи от него, а напротив - издигна го за кандидат, опитвайки се да убеди, че именно това е един от гореописаните морални професионалисти, които могат да изведат държавата от затрудненото положение, в което се намира.
Да, ама избирателите не се оказаха толкова наивни и наказаха партията, като я лишиха от гласовете си.