Във връзка с постоянните критики, че Правителството не полага нужните усилия и не предприема нужните мерки, за да се сбори с кризата, Ви обръщам внимание върху ТОЗИ МАТЕРИАЛ>.

След като го прочетете, очаквам да кажете:
1. Италианските политици ли допускат грешка с плановете си за борба с кризата?
или 2. Вие си правите вятър на устата, като говорите глупости, въпреки че много добре знаете каква е истината?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, най-добре (в контекста на европейската солидарност) да обърнете внимание на италианската опозиция и общество, за да не страдат от грешки.

Ако отговорът на втория въпрос е положителен, е нормално и възпитано да се извините.
А дали ще го направите зависи от Вашето възпитание и усещане за истина и справедливост

Малко малоумно ми се струва нищетата на българите да се сравнява със затягането на коланите от италианци, гърци, ирландци и т.н.

Съгласен съм, че живеем много по-зле от италианци, гърци и ирландци.
НО ... за да има висок жизнен стандарт на населението трябват пари. А тези пари все отнякъде трябва да се вземат. За съжаление, няма откъде да се изкопаят, затова се налага да се оправяме с наличните ресурси.
Публикацията ми касае не жизнения стандарт на населението, а правилността на мерките за борба с кризата.

От коментара, разбирам:
1. Господин критикуващият не е разбрал какво казвам, а се е засегнал на политическа основа.
2. Във връзка с 1 господин критикуващият не е успял да се концентрира върху текста, тъй като от коментара се вижда, че не го е водила логическата мисъл, а емоциите. Поведение, наричано от някои първично.
3. Крикарят има сериозни пропуски във възпитанието, които си мисли, че успешно наваксва с обидни квалификации.
4. Критикарят има пропуски в собствената си грамотност, тъй като:
- не може да формулира в коментара изречение с ясно съдържание;
- не знае как и къде да постави препинателни знаци в това изречение.

Съжалявам за теб.