Постинг
08.11.2014 18:02 -
Интелигенцията - двойна жертва на комунизма
Имам един приятел от юношеските години, с когото често водим политически и политико-икономически дебати.
Като рицар на комунистическата идея, за него едно общество няма по-голям враг от т.нар. "чантаджии" (както им казвал другарят Живков ...), който по цял ден стоят на бюро и вземат пари за нищо, докато "бедните" работници неуморно превиват гръб.
Т.е. според моя приятел, най-големият враг на обществото е интелигенцията. И борбата за свобода и социална справедливост, той възприема като борба срещу чантаджиите (интелигенцията).
На моя приятел му раказах една реална история:
В един окръжен български град по времето на комунизма имало един кожарски завод. Този завод си имал ремонтен цех, в който се ремонтирали повредените машини.
Както си му е редът, освен работниците (шлосери, фрезисти, стругари, дърводелци и т.н.) имало и инженер-конструктор.
И, както си му е редът, всички работници били възмутени от инженер-конструктора (която вземала почти най-ниска заплата - само хигиенистката вземала по-малко) и смятали, че и тези при, които взема са ѝ много, защото ... разбирали повече от нея!?!
Само че ... един ден се счупил детайл от барабан, в който се обработват кожите. Работата била спряна и повреденият детайл бил занесен в ремонтния цех, за да бъде поправен и да може производственият процес да продължи.
Но ... точно тогава инженерът била в болнични. Детето ѝ било с 40 градуса и тя трябвало да го гледа. Стругарите и фрезисти, които били възмутени от инженера (защото работела на бюро и вземала заплата) категорично отказали да отремонтират детайла. Те били само стругари и не искали да носят отговорност ако нещо се случи в резултат на ремонт, който не е консултиран от инженер (?!?). Началник-цехът помолил инженера да се върне, защото ако не се направи ремонтът, целият производствен цикъл се спира и заводът търпи огромни загуби. Инженерът категорично отказала да остави детето си с 40 градуса и да отиде до завода, преди да се е оправило. В резултат на това заради "ненужния" "чантаджия", който вземал заплата, без да се цапа и да превива гръб, цял производствен цикъл се наложило да спре и заводът, претърпял сериозни финансови загуби.
И ... питах моя приятел - червеният политикономист:
1. Кой е бил по-полезен за завода, стругарят, който поради естеството на работата си е по-лесно заменяем (а и в ремонтния цех са били трима) или инженерът, който ако го няма, цял един завод не може да работи?
2. Колко пари коства липсата на инженера и колко ако един стругар го няма?
3. Кой е бил по-ценен за завода?
Червеният рицар замълча. Нищо не каза. И аз използвах пробойната, която бях направил в бетонираното му мислене, за да му обясня, че:
- В развитото капиталистическо общество, в което той ходи като гастарбайтер (не знам защо категорично отказва да отиде на гурбет в Северна Корея напр.) трудът на интелектуалеца (на високообразования специалист) струва страшно много пари.
- Че ниската заплата инженера в комунистическия завод всъщнос означава, че държавата е крала от него (защото произвежда много по-скъп продукт от необразования работник).
- И че сега, когато инженерът вече е пенсионер, държавата продължава да краде от него - защото въпреки че едно време е произвеждал скъп продукт, тя му дава по-ниска пенсия.
Иначе казано, обясних на моя приятел (или поне опитах), че неговата философия е унищожителна за обществото.
Червеният рицар дълго мълча. После каза "сложни са тия работи; не са за моята глава".
Само че ... радостта ми, че съм събудил един човек от червената наркоза, в която живее, беше кратка. Седмица по-късно се наложи да влезем в друг дебат, за който ще Ви разкажа друг път.
Искам да поясня, че тази публикация по никакъв начин не цели да уязви или да обиди работниците с по-ниско орбазование. С нея се опитвам да разясня кои са най-пострадали от комунистическия строй, който ни владя 45 години.
Като рицар на комунистическата идея, за него едно общество няма по-голям враг от т.нар. "чантаджии" (както им казвал другарят Живков ...), който по цял ден стоят на бюро и вземат пари за нищо, докато "бедните" работници неуморно превиват гръб.
Т.е. според моя приятел, най-големият враг на обществото е интелигенцията. И борбата за свобода и социална справедливост, той възприема като борба срещу чантаджиите (интелигенцията).
На моя приятел му раказах една реална история:
В един окръжен български град по времето на комунизма имало един кожарски завод. Този завод си имал ремонтен цех, в който се ремонтирали повредените машини.
Както си му е редът, освен работниците (шлосери, фрезисти, стругари, дърводелци и т.н.) имало и инженер-конструктор.
И, както си му е редът, всички работници били възмутени от инженер-конструктора (която вземала почти най-ниска заплата - само хигиенистката вземала по-малко) и смятали, че и тези при, които взема са ѝ много, защото ... разбирали повече от нея!?!
Само че ... един ден се счупил детайл от барабан, в който се обработват кожите. Работата била спряна и повреденият детайл бил занесен в ремонтния цех, за да бъде поправен и да може производственият процес да продължи.
Но ... точно тогава инженерът била в болнични. Детето ѝ било с 40 градуса и тя трябвало да го гледа. Стругарите и фрезисти, които били възмутени от инженера (защото работела на бюро и вземала заплата) категорично отказали да отремонтират детайла. Те били само стругари и не искали да носят отговорност ако нещо се случи в резултат на ремонт, който не е консултиран от инженер (?!?). Началник-цехът помолил инженера да се върне, защото ако не се направи ремонтът, целият производствен цикъл се спира и заводът търпи огромни загуби. Инженерът категорично отказала да остави детето си с 40 градуса и да отиде до завода, преди да се е оправило. В резултат на това заради "ненужния" "чантаджия", който вземал заплата, без да се цапа и да превива гръб, цял производствен цикъл се наложило да спре и заводът, претърпял сериозни финансови загуби.
И ... питах моя приятел - червеният политикономист:
1. Кой е бил по-полезен за завода, стругарят, който поради естеството на работата си е по-лесно заменяем (а и в ремонтния цех са били трима) или инженерът, който ако го няма, цял един завод не може да работи?
2. Колко пари коства липсата на инженера и колко ако един стругар го няма?
3. Кой е бил по-ценен за завода?
Червеният рицар замълча. Нищо не каза. И аз използвах пробойната, която бях направил в бетонираното му мислене, за да му обясня, че:
- В развитото капиталистическо общество, в което той ходи като гастарбайтер (не знам защо категорично отказва да отиде на гурбет в Северна Корея напр.) трудът на интелектуалеца (на високообразования специалист) струва страшно много пари.
- Че ниската заплата инженера в комунистическия завод всъщнос означава, че държавата е крала от него (защото произвежда много по-скъп продукт от необразования работник).
- И че сега, когато инженерът вече е пенсионер, държавата продължава да краде от него - защото въпреки че едно време е произвеждал скъп продукт, тя му дава по-ниска пенсия.
Иначе казано, обясних на моя приятел (или поне опитах), че неговата философия е унищожителна за обществото.
Червеният рицар дълго мълча. После каза "сложни са тия работи; не са за моята глава".
Само че ... радостта ми, че съм събудил един човек от червената наркоза, в която живее, беше кратка. Седмица по-късно се наложи да влезем в друг дебат, за който ще Ви разкажа друг път.
Искам да поясня, че тази публикация по никакъв начин не цели да уязви или да обиди работниците с по-ниско орбазование. С нея се опитвам да разясня кои са най-пострадали от комунистическия строй, който ни владя 45 години.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
