Щяха да го обвинят в туркофилия!!!
През 1886 година група български офицери, водени от криворазбрана признателност, са направили нещо, което във военното право, се нарича държавна измяна - преврат срещу държавния глава. Тогава, когато съществуването на държавата е поставено под сериозна угроза, изгрява звездата на един от най-великите български политици (който е и политик на световно равнище) Стефан Стамболов. Интелектът. комбинативността и, най-вече, любовта към Родината му позволяват да преведе България през една от най-опасните исторически бури. В период, в който, от гледна точка на Берлинския договор, управлението на страна може да бъде прието за незаконно и когато, благодарение на абсурдното отношение (вероятно неодобрявано от обикновения руски народ) на вчерашните ни освободители всички са били отвърнали поглед от нас, Стамболов, успява хитро да лавира между големите политици, поначин такъв, че да предпази България от окупация.

Русия, недоволна от това, че българският княз Александър I отдава преимущество на българския национален интерес пред този на тогавашните руски олигарси, сваля доверието си от него. В резултат се случват горните събития - група наивни български офицери осъществяват държавна измяна, като правят преврат. След като се оказва, че Александър няма как да остане на престола, се назначава регенство и България се хвърля в периода на безтегловността. Тя трябва да намери княз, който да заеме българския престол. Княз, който да бъде одобрен от Великите сили. Защото ако не успее да намери ... черните сценарии са вещаели дори изчезване на държавата. Освободаителката (чийто мъдър цар - Освободител е наследен от първосигналния си син Александър III), очевидно не желае България да израстне от изостанала ориенталска провинция до модерна европейска държава И започва прави всичко възможно да саботира избора на качествен човек с достойнство. Българските държавници пък не могат да приемат бездарния грузински принц Николай Мингрели (проиграл цялото си имущество на комар), който Руският двор смята за ... най-подходящ. И ... започва "ходенето на мъките" по издирването на княз, който "да може да си върже гащите, без да пита за разрешение" (както казват българските дипломати от отнова време). В периода на саботираното търсене се налага изкусно маневриране и "гъделичкане" на всяка една от Великите сили. Стамболов (когото някои хора определят като равен на Бисмарк*) успява да направни нужното за да не позволи започване на сериозна дискусия за наказние на България поради "неспазване" на Берлинския договор.
Един от изненадващите ходове на Стамболов е да предложи българската корона на султана.
Днес много хора (основно яростно симпатизиращи на Русия) нямаше да се поколебаят да го заклеймят като туркофил, национален предател и опасен за държавата.
Стамболов обаче, водейки се не от емоции и чуждопоклонничествио, а от хладния си и комбинативен ум мъдро е прозрял, че таква абсурдна идея, изпреварваща началото на сериозна дискусия ще бъде моментално отхвърлена. А веднъж отхвърлена, поставянето ѝ на дневен ред ще стане невъзможно. И именно това е направил - с лъжлив ход е елиминирал възможността да се повдигне въпроса за правото на султана да "умиротвори" "невъзпитаните" българи. Този политически ход е дотолкова изкусен, че малко съвременни политици биха се сетили за него (да не говорим за смелостта да го реализират) дори днес, в XXI век. А, гледайки от позицията на съврмието ... представяте ли си каква масова психоза щеше да настане и какво щяха да кажат определящите се като патриоти за него?!?
В крайна смтека, играта с огъня завършва в полза на България и Стамболов. А като награда за смелостта на своя велик политик България успява да нанесе удар по гръцките и сръбските интереси, като получава берати за владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп - благодарност от султана, който дори не е разбрал как е бил "хлъзнат".
Днес, както и преди 115-120 години, имаме нужда от политици, които могат да игарят трудната игра на изкусната дипломация. И още повече от тогава нямаме нужда от противници - популисти, които да генерират възмушение против държавниците, които посатвят българския интерес над чуждия (в случая руския) национален интерес.

* Сравнението между Стамболов и Бисмарк е изцяло в полза на българина:
1. Бисмарк е получил белстящо за времето си образование, даващо му възможност за директен скок в голямата игра. Стамболов е получил житейския опит, помагайки в кръчмата на баща си и обикаляйки Родината в опит за нейното освобождение.
2. Бисмарк е имал зад себе си огромна, добре обучена и въоръжена армия, а Стамболов е имал силата на българския дух и любовта към Отечеството.
3. Бисмарк е управлявал суверенна държава с традиции, а Стамболов е бил начело на току-що освободена България, която е била в центъра на международен скандал.