Днес фабриката за опорните точки отново е отворила врати.

Съзнанието на народа през последните часове се трови по две направления: чалгата и Кирил Домусчиев и отвращението му от журналистите.

Чалгата ... какво да Ви кажа за нея. Това е една изгъзица със съмнителна музикална стойност и огромни инсвестии в силикон. За мен лично чалгата е отпадъчен продукт. Само че ... чалга се слуша от десетилетия (дори и през комунизма – помните ли „камъните падат“...). Чалга имаше и по времето на Жан Виденов и при Станишев, и при Орешарски и при другите между тях. Само че тогава обществеността не ѝ обръщаше внимание, а я приемаше за даденост. Е ... днес хората станаха много чувствителни. Защо ли? Ами защото PR агенциите не успяват да измислят смислена офанзива срещу обществото и затова решиха да се зачалгарят.

А каква е истината за чалгата в българското общество. Истината е, че тази музикално-еротична екзотика е дърво без корен. Защо ли?
Ами защото концертите на чалгарниците и в най-смелите си мечти не могат да съберат илядо човека на едно място (справка предизборните кампания, където чалга+бира и кебапчета