Наказателен кодекс на Република България: Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода ... до пет години при лека телесна повреда. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: ... при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (4) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: ... при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Така пише в закона.

Аз не знам какво наистина се е случило във Враца. Не съм бил там, не съм очевидец. Сигурен съм обаче, че десетките PR агенции и стотиците журналисти, както и десетките хиляди разгневени граждани също не са били там. 

Знам обаче друго. Че законите са писани, за да се спазват. Независимо дали ни харесва, или не. Независмо от това, в какво се опитват да ни убедят журналистите.

Ако убийците на Тодор действително са целяли неговата смърт, нека да ги съдят за това. Но ако не са? Какво правим тогава?

Ами ако някой от най-близките ви хора бъде нападнат от някой с бокс. И ако в последвалия бой, този с бокса почине? 
А ако медиите твърдят, че вашият близък е отвратителен убиец и трябва да изгние зад решетките? Ако видите по телевизията, че ентусиазирани примитиви искат връщане на смъртното наказание и незабавен разстрел? 
Какво да очаква този ваш много близък човек, който се е защитавал???

Държавата съществува, докато се спазват законите. Когато изнасилим законите, за да сторим това, което са ни препоръчали от синия екран, от фейсбук или от анонимен сайт, който облъчва със злоба ... тогава не сме хора. Тогава сме по-лоши и от зверове.

Да изпратиш детето си по пътя към вечността е най-ужасното нещо на света. Мъка, която нито един родител не трябва да изпитва.
Обаче има и по-лошо. Да използват паметта на детето ти, за да постигнат някакви нечистоплътни цели. Лика на детето ти да бъде символа, който използват, за да докарат хаоса и да причинят още повече страдания.
Скръб е ... Но дали трябва скръбта да става по-голяма.

Отивам да се помоля:
Ще се моля децата на България да не си отиват по този нелеп начин.
Ще се моля скръбта на хората да не бъде използвана за сатанински цели.
Ще се моля обществото ни да има мъдрост.

Ще се моля родителите да възпитават у децата си презрение към агресията.
Ще се моля и хората (включително децата на тези родители) да не слизат от колите, за да бият други хора.  
Ще се моля и хората да бъдат хора, а не сега да снимат боя с камери, а после да се правят на възмутени рицари на справедливостта.

Помогни ни, Господи! Помогни ни да бъдем хора, каквито си ни създал!

 

Значи, ти твърдеш че не си бил на мястото на събитието, а малко след това застъпваш тезата, че жертвата всъщност е агресор и някой се опитва от неговата смърт да извлече дивиденти.
Та последно - бил ли сисвидетел на събитието или не ?

да спазваме закона, пък дори и светът да загине. Това е правило на рмското право и ние наистина трябва да се придържаме към него.

Нещата, според достоверни свидетелски показания (на двама свидетели), стоят така: младият побойник Тодор, страдащ от сърдечна аритмия, се въоръжил с бокс, изскочил от колата си и се втурнал да бие двама души, които, според него, пресичали много бавно улицата.

Да, ама те не стояли мирно и чинно и се защитавали. Успели да ханат и обезорат побойника, шибнали му и няколко шамара, а той взел, че се гътнал от бяс, гняв, злоба и безсилие.

Да се твърди, че това е предумишлено убийство е чиста проба идиотщина. Която ще доведе до там, че двамата братя няма да лежат и един ден. Защото ще се докаже много лесно, че тук няма предумисъл. И цялото дело ще "падне". Толкоз.

След като има отнет живот, разследващите трябва да си свършат професионално и съвестно работата, за да установят кое как е станало. Имат достатъчно добри методи за това. След което трябва да представят резултатите в съда, без да укриват нищо, за да може съдът обективно да прецени случая и да постанови присъдата.
Но при смърт след съприкосновение между две страни, независимо по непредпазливост или от прекалена предпазливост, трябва да има реални последици!