Прочетен: 2562 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2016 14:34
За да изчерпим най-модерните аспекти на този спор, ще поясня, че това, че бай Ахмед (примерно) е съжителствал с бай Йордан (да речем) в рамките на махалата на някое село, по никакъв начин, не значи, че българският народ е съжителствал свободно в рамките на Османската империя. Напротив, той е бил подчинен на една ретроградна и деспотична власт.
За "правата на човека" и другите аспекти на "съжителството" мога да напомня отношението на Османската власт към жителите на Батак през 1876 и за това към старозагорци през 1877. Интеrесно и важно е да се отбележи, че много от етническите турци и масово българите, изповядващи ислям, не са одобрявли кланетата, на които са били подложени въстаналите българи.
Толкоз за "съжителството".
Дайте сега да видим робството.
Ще започна по-различно. Както знаем, не само ние, ами и сърбите са били под властта на султана, като отношението към тях не е било по-различно от това към нас.
Какво казват сърбите за робството (ползвам тях за пример, тъй като сходната лексика на двата езика не позволява объркване). Та на сръбски език робство е:
А знаете ли как е " турско робство" на сръбски език?
Иначе казано, сърбите (които са били в точно същото положение като нас) не смятат, че са били роби. Смятат, че периодът не е бил робство, а ... владение.
И тъй ... дали е имало робство?
Има запазени османски документи от робските пазари, в които е описано продажбата на роби от различни националности, включително българска. Та, по този въпрос спор няма. Имало е.
По-интересният въпрос е КОЙ ни е освободил?
И за да можем да си отговорим на него, трябва да разгледаме освобождението от различните проявления на робството: образователно, икономическо, духовно, политическо.
Образователно
Знаете ли кой плаща, за да има образование? Плаща държавата. Докато България е била част от Османската империя, нa изостаналите, ретроградни управници в Цариград и през ум не е им е минавало да направят училища, в които децата да се учат. Само че ако погледнете статистиката с училищата в България към 1878 година, ще се смаете. Оказва се, че буквално всяка паланка си има училище.
Американският журналист Дженерариъс МакГахан с изумление установява, че броят на грамотните в България е същият като в Англия. При това българите сами, доброволно и въпреки държавата плащат за поддръжката на училищата си. Какво значи това? Означава, че българският народ е имал неистова жажда за знания и развитие. И си я е задоволил самичък. Всички хора са отделяли пари от семейния бюджет за общото благо – за училища, в които да учат не само собствените им деца, но и техните приятелчета. А бизнесът (чорбаджиите, както им викат), бизнесът е отделял пари (при това много), за да обучението на най-будните деца зад граница.
Извод: образователното освобождение си е наше дело
Икономическо
Помните ли уроците по история, касаещи робството? Помните ли колко данъци са плащали нашите предци? Бяха много и, практически за всичко. Знаете ли колко е трудно икономическото положение на хора, на които бирниците вземат всичко? Непоносимо. По-тежко и от конвенционалното робство. Защото при него данъците ги плаща собственикът, който има задължение и да храни робите си. Представяте ли си отвратителната ситуация, в която са живели? И въпреки всичко, какво се получава? Получава се така, че след разпадането на османската военно-ленна система, българският народ, като най-трудолюбив в империята, започва да се издига. Първичните условия за „бизнес“ (използвайки, днешната лексика), колкото и да са били осакатени са дали възможност на българите да докажем предприемчивостта си. Стига се до там, че в условията на подчиненост в български ръце се създават много стопански единици, които генерират огромен приход. Не е пресилено да се каже, че именно предприемчивостта и трудолюбивостта на българина издържат Османската империя.
Погледнете статистиките след 1830 година. Ще установите, че броят на заможните българи нараства със смайващи темпове. И като център на бизнеса в империята, Цариград привлича голяма част от предприемчивите българи. Стига се до там, че значителна част от населението на града, при това най-заможната, е българско. Израз на тази заможност са училищата, които коментирах, стотиците българчета, които учат зад граница; израз е българската църква в Цариград; прекрасните къщи в Копривщица, Стария Пловдив и т.н. Знаете ли, между другото, че единственият християнин, на който султанът е ходил на гости е българинът Стефан Богориди, че специално за него в империята е създадена благородническата титла княз? Султанът се е принудил на всичко това, защото е трябвало да се съобразява с икономическата мощ на българина.
Икономическото благосъстояние, извоювано от българския народ в тежка битка с неравните условия, създавани от властващия турски етнос е споменато с болка от Достоевски. Великият руски писател е бил смаян от това, че българския народ, макар и в подчинено положение е достигнал по-сериозно благосъстояние от руския, който е свободен.
Т.е. икономическото освобождение също си е наше дело. Между другото, именно то е сериозна движеща сила на всички етапи на нашето освобождение.
Духовно освобождение
Като най-подъл народ в Османската империя, гърците са успели да изземат духовните въпроси. Т.е. за да му е по-лесно, султанът е оставил на тях да „движат“ християнските въпроси и не се е интересувал много-много какво става в отношенията между „подчинените“ народи. Гърците са използвали това и са полагали сериозни усилия да подчинят духовно другите народи, включително и нашия.
Само че българският народ не е приемал този позволяван от турците гнет. И е започнал собствена битка, която е спечелил блестящо. Войната срещу гръцкото подтисничество започва още с перата на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, поета от Димитраки Хаджитошев и влязла в своя апогей с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
Гръцкото вероломство, подкрепено от руската държавна политика, не успява да сломи желанието на българите за духовна свобода. На Великден през 1860 в църквата „Свети Стефан“ в Цариград българите окончателно заявяват, че повече не не се интересуват от мнението нито на Гърция, нито на Русия, а са самостоятелни. Въпреки сериозния натиск от различни страни, обединените от общата кауза българи извоюват своята духовна (църковна) независимост. Султанът, чиято империя успява да функционира заради прихода от българските територии, се принуждава да се съобрази с настойчивото желанието на данъкоплатците си. През 1870 султанът волю-неволю, въпреки нежеланието на Гърция и Русия издава ферман, с който официално прогласява църковна независимост върху почти цялото българско етническо землище (територия, по-голяма от Санстефанска България).
Т.е. църковното освобождение е наше дело.
Политическо освобождение
Тук две мнения няма. Политическото ни освобождение е дело основно на руската армия. Основно, защото в рамките на Освободителната война съществено значение има и българското опълчение (финансирано от българския бизнес, а не от руската хазна), което в най-важния момент успява да свърши невъзможното на Шипка и да спаси изхода от войната. Основно и защото руската държава предварително, с Райхщадското споразумение и със спогодбата от Будапеща е обещала, че България ще е малка и незначителна. Руското оръжие и руските воини (голяма част от тях волжки българи) под командването на руските генерали проляха немалко своя и чужда кръв в името на това България да е самостоятелна.
И накрая, за да завърша с послание към "робите" и "свободните".
Левски бил ли е роб, а Ботев...?
А знаете ли, че през 20-те години на 20 век българсата дипломация е умолявала Гърция и Сърбо-хървато-словенското кралство (просръбска Югославия) българите да имат поне толкова права, колкото са имали в рамките на Османската империя. Та говорейки си за робство... какво да къжем за сръбското и гръцкото "отношение".
Аз лично нямам комплекси от Турция. Ние сме доказали себе си, че сме достоен народ. Когато сме били във война с тях, сме им показали, каквото трябва. А след това, сме имали достойни и равноправни отношения с тях. Не се чувствам ни турски, ни никакъв роб, а имам самочувствието на българин и европеец.
Ако е имало, то може де се приеме, че просто се е сменила властта, а порядките са останали.
Ако е нямало, значи от турците (както е известно в Османската държава всички са турци) в България е наложено робството.
И в двата случая обаче, Каква е разликата, че Северът воюва с Юга за отмяна на робството и, че Русия воюва с Турция за отмяна на робството, което уви се случва чак в началото на 20 в.
