Огромната част от българските медии отново показват своята професионална импотентност. Основна тема из печатните и електронните издания е някаква свалена карикатура и непотвърдената информация на един евродепутат, че ЕП приел турският език да стане официален. И докато знайни и незнайни автори използват тези проблеми в името на собственото си изтъкване, на югозапад от нас ври и кипи.
Втора поредна вечер улиците на Скопие са пълни с притестиращи. Защо обаче ... малко хора в България си задават въпроса, а "специалистите" по темата оглушително нехаят. Познатите лица на публичния патриотизъм са заети с това да обясняват различни неща за мигрантите, за Турция, за Украйна. И ... някак аристократично пропускат какво се случва там, на 250 км от центъра на София и на 100 от политическата граница на България.
А какво наистина?
Огромна част от македонските медии гласовито твърдят, че "соросоиди" и други врагове се опитват да разпалят гражданска война. Правят се изявление, че се готви "майдански" сценарий и т.н. Немалко български общественици, които обичат Русия и Сърбия повече от България, охотно пригласят на тази теза, а истината е друга и много различна.
В Македония, държавата, в която повечето жители имат братовчеди в България, от години управлява политически режим, който държи народа "во сиромашия" (както казват там). Оправданията за това са много и голяма част са свързани с България. Но ... преди около половин година в публичното пространство изтекоха множество телефонни разговори, които изкараха наяве начинът, по който се управлява държавата. Нещо, което отдавна не е тайна за хората в Македония и извън нея.
Под натиска на обществото правителството се съгласи да подаде оставка, но процесите по демократизация, които бяха обещани и подписани в споразумението от Пържино, така и не започнаха. Властите започнаха да създават пречки пред излизане на държавата и обществото от кризата. Абсурдността на ситуацията принуди дори един дипломат като Петер ван Хауте (посредник на ЕС за разрешаване на кризата) да декларира своето отчаяние. Добронамерените опити на ЕС да помогне на обществото в Македония да излезе от абсурдбата ситуация търпят пълен провал. 

Капката, която преля чашата беше необмислената (или пък може би точно обмислената и нарочно търсена - за провокация) постъпка на Президента на Македония Георги Иванов. Той обяви амнистия за много от водещите политици, включително Премиера Груевски и много знакови лица, както на управляващите, така и на опозицията. 
Този акт, представляващ демонстрация на безнаказаност взриви обстановката. Обществото полудя от наглостта на поредната обида и не можа да се сдържи - излезе на улицита, за да поиска правото и справедливостта. Излезе, защото държавният глава демонстрира това, което каза по-рано и посредникът на Европейския съюз - че в Македония нещата не могат да се променят и законите няма да започнат да важат за управляващите.
Безсмислено е да се търсят конспирации на Сорос, Брюксел, Вашингтон и т.н. Хората в Македония просто искат да живеят в нормална държава. И тъй като политиците не само им я дават, ами и нагло се подиграват с тях, народът излезе на улицата, за да каже какво мисли и какво иска.
Ако нашите политици, включително тези, които твърдят, че са патриоти, действително са модерни, трябва да спрат да говорят за измислени заплахи, а да се концентрират върху истнските проблеми, които се случват около нас.
Една подадена ръка на Македония ще бъде много по-полезна не само за външнополитическата репутация на страната ни, но и за целия регион, за нашите братя и братовчеди в Македония. А и за собственото ни самочувствие. 

цитат:"Добронамерените опити на ЕС да помогне на обществото в Македония да излезе от абсурдбата ситуация търпят пълен провал."

Не ми говори за добронамерени опити на ЕС! Не си валиден, никой няма да ти повярва.