Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2016 14:50 - Бокова и Георгиева, които не успяха да оглавят ООН
Автор: drugi Категория: Политика   
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.10.2016 14:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1-3; 2-5; 3-3; 4-5; 5-6 Тази поредица от цифри, която напомня емоциите в бингото през 90-те, е резултатът на  Ирина Бокова във всяко от гласуванията (без последното). 
Видно е, че най-доброто ѝ постижение (достигнато два от пет пъти) е третото място. Като се има предвид броят на кандидатите - девет -, представянето на Бокова съвсем спокойно може да се определи с футболната фраза "в златната среда". Без реален шанс за успех, но и без опасност да бъде "в дъното на класирането". За да бъде пълна картината, трябва да се посочи, че при всяко едно от тези класирания неизменен лидер беше португалският кандидат Антониу Гутериш. А в три от случаите Бокова беше изпреварена и от Мирослав Лайчак. 
Като голяма част от народа, и аз бях поласкан от широко тиражираната от определен кръг медии възможност българка да застане начело на най-голямата и най-представителна международна организация. И тази медийна яркост попречи на мен и на много от хората да видим, че мантрата "жена от Източна Европа" заради "неписано правило" няма как да проработи.
Но "средняшкото" представяне на Бокова далеч не беше единствената причина за неуспеха ѝ. От доста време в професионалните среди нямаше илюзии по отношение на шансовете на Бокова. Причината за това е, че като генерален директор на ЮНЕСКО чрез водената от нея политика се създаде конфликт между организацията и САЩ, което нанесе жесток удар върху финансите.* Поради това дори и на по-повърхностните анализатори им беше ясно, че дори и да се беше представила като реален конкурент на Гутериш, Бокова със сигурност щеше да бъде блокирана от ветото на САЩ, а и на Великобритания (което реално се получи при финалното гласуване).
Изводът е, че "българската" кандидатура в лицето на Ирина Бокова беше изначално обречена. А ресурсът, който Правителството инвестира в нейната кандидатура, беше излишно харчене на парите на данъкоплатеца, тъй като при никакви условия нямаше и минимален шанс за успех.
При това положение, смяната на българския кандидат беше единственият шанс (впоследствие оказал се и той обречен) за успех в надпреварата. Кандидатурата на Кристалина Георгиева се оказа достатъчно силна в "западния" свят, тъй като зад нея веднага застанаха множество авторитетни политици, включително доскорошния кумир на русофилите в България - Виктор Орбан. Причината за нейния неуспех е първо в закъснялото ѝ издигане и, второ, в това, че Русия и Китай не се съгласиха да подкрепят кандидат, зад който, на практика, застана ЕС. За справка - дипломатическото напрежение, свързано с опита на Меркел (не кой да е, а премиерът на най-силната икономика в рамките на ЕС) да потърци подкрепата за Георгиева в Москва.
Ако се вгледаме в профилите на кандидатите, ще установим и други инетерсни моменти. Оказва се, че победителят в надпреварата е бил ръководител на Социалистическия интернационал. Което означава, че освен безспорните му личностни качства, той е можел да разчита на симпатията на двата постоянни члена на Съвета за сгурност, които са традиционна подкрепа за социализма не само в Европа, а в целия свят - Русия и Китай. Т.е. социалистическата битност на западния кандидат Гутериш, се оказа амалгамата на успешния компромис в противопоставянето между изтока и запада. Което пък от своя страна показва, че още от самото начало за по-запознатите анализатори и специалисти е било ясно докъде ще се стигне с "българската" кандидатура. А ЕС, в това число и България, показа, че на този етап не е достатъчно дорасъл, за да бъде достатъчно сериозен играч в международната политика.
Тук се сещаме освен за рекламните послания, и за "анализите" на множество специалисти по международно право и дипломация, който окупираха първите страници и най-гледаното/слушано време на аналоговите и цифровите медии у нас. Анализът на техните думи показва или дефицит на познания и ориентация на полето на дипломацията, или умишлено подвеждане на аудторията. Което пък поставя въпроса за начина, по който медиите подбират събеседниците ...
Емоциите около българското участие имат и друго измерение, което оставя "неприятен вкус в устата". Основен принцип в дипломацията е, че когато една държава престане да разчита на свой дипломат, той следва да се оттегли, тъй като е загубил нейното доверие. Този принцип, неизменна част от който е дотойнството на дипломата, се цени в международната общност и дипломатите, които дръзват да го пренебрегнат, губят репутацията, която са градили години наред. И ... неприятният въпрос е, кого реално представляваше Бокова, при положение, че отказа да се оттегли от надпреварата, след като София преустанови подкрепата? Явно е, че не България или не само България?
Риторичният въпрос поставя по-сериозния за начина, по който нашето Външно министерство подбира, назначава и разчита на дипломатите си.
А предвид на поредните емоции около скандалите с ЮНЕСКО, вероятно ще се окаже, че България едва ли ще бъде горда от своя кандидат, който беше начело на организацията два мандата.*

*Това, за съжаление, не е единственият проблем в управлението на Бокова. Япония, Израел и Великобритания също се дистанцират все повече от ЮНЕСКО. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drugi
Категория: Хоби
Прочетен: 2084177
Постинги: 824
Коментари: 2291
Гласове: 2201
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол