Постинг
20.07.2017 00:30 -
Казарма - "против", защото съм "за"
Автор: drugi
Категория: Политика
Прочетен: 932 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2017 12:13
Прочетен: 932 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 21.07.2017 12:13
"Връщане на казармата" е удобен рефрен за много популисти, значителна част от които страдат от липса на послания към електората.
Аз съм бил в казармата, смятам, че всеки български младеж трябва да отслужи. И именно затова съм ... "против".
Но не против казармата по принцип, а против начинът, по който служихме, когато беше задължителна.
В казармата влязох през 1998 година.
Taм научих много полезни неща, но не само... Разговорите за казармата са любими на всеки, който е минал през нея и аз ще се изкуша да разкажа няколко неща.
След учебния център, в бойното поделение три месеца го играхме новобранци. Накратко казано това означава, че вместо да повишаваме бойната си подготовка и съзнанието си, от нас се очакваше да оправяме леглата на старите преди и след лягане; да отсервираме, след като те станат от масата; да вършим тяхната работа, като ни пращаха заедно някъде; да правим сапунки и т.н. Интересно е да се отбележи, че след като се озовахме в бойното поделение, ходихме на стрелби цели два пъти. Остатъка от времето си го прекарвахме в това да "бичим" наряди и между тях да чистим трева, метем и (докато бяхме новобранци) да изпълняваме прищевките на "старите".
Как се става "стар" ли? Ами различно. Аз мога да разкажа за "моето" поделение:
Като дойде време да идва младата смяна (тези, които предстои да започнат да оправят легла, да правят сапунки и т.н.), "старите" влязоха в едно спално помещение, а нас започнаха да ни вкарват един по един вътре. Там трябваше да до тръгнем от едната стена, да спринитираме до другата и да се върнем обратно. Като в рамките на тези спринтове свистят колани и по гърба на бъдещия "стар" се сипят удари, като междувременно всеки се опитва да го спъне ии блъсне, за да може да изяде, колкото може повече. Ритуалът е "няма не искам, няма недей". Щом ти е дошло време да ставаш стар, те вкарват в спалното, за да получиш порцията удари, които ще те направят благословен - "старо куче".
Аз лично бях късметлия - бях в празно спално, в което тези, които ме "посветиха" в тайнството бяха въоръжени само с колани. Другата смяна, обаче нямаше такъв късмет. Те се налагаше да бягат между леглата на другото спално, което означава, че постоянно им препречваха легла, докато ударите се сипеха върху тях. Като там играеха не само колани, а и възглавници (т.е. калъфка от възглавница, в която има кубинка) - като те ударят с нея, падаш на земята под неспирното свистене на коланите. И като се изправиш, пред теб са изпречили легло, което докато заобиколиш ... Някои хора от моя набор изглеждаха плачевно, след "посвещаването си"...
Както можете да си представите този ритуал не оставаше тайна за офицерите и сержантите. Напротив, тяхната пасивност свято тачеше традицията... И никой от тях нищичко не казваше, след като видеше новата смяна "посветени". Всъщност не никой ... един път един старшина каза "ей, тоя път малко сте се попрестарали"... Накратко - всички знаеха какво става, ама никой не се напъваше да пресече тази простащина.
Трите месеца "гърч", който изживяваше всеки набор беше сериозна мотивация да си го "върне" на следващия и така до края ... Всъщност не знам как е било след мен, ама допускам, че традицията е останала жива. Когато дойде време нашият набор да се превърне в кръстник на следващите, аз лично отказах да се включа в безумието. За мое и на обществото щастие имаше и други хора, които мислиха като мен.
От най-ранна детска възраст (даже от преди да се помня) съм възпитаван да обичам Родината си и израстнах с убеждението, че когат бъда призован, трябва да изпълня дълга си с чест и гордост. А майка ми ме изпрати в казармата с думите "изпращам те да служиш, не да се оплакваш". Постарах се да преглътна всичко, но и да бъда достоен. Вярвам, че успях... Но не това имам предвид.
В казармата (която продъжаваше да следва модела отпреди 1989 година) аз стрелях всичко на всичко ... четири пъти и хъврлих общо ... една граната. .
За сметка на това от мен и останалите се очакваше да оправяме легла, да метем, да чистим, да косим и какво ли още не. Дето се вика, получихме ... бойна подготовка...
Аз съм "за" казармата - казарма, в която младите момчета се обучават в основните на военното дело; в която у тях се затвърждава любовта към Родината, която трябва да са получили в домашното и училищното възпитание; в казармата, която създава мъже, а не тарикати.
Тази казарма я нямаше, когато аз бях там. "Там" ни учиха как да "скатаваме", за да не ни занимават...
Преди казармата, смятах, че дългът ми като българин и като мъж е да положа усилия да се науча как да я защитавам, ако има нужда. Днес смятам същото, но не съм сигурен, че командният състав тогава беше на същата вълна.
Затова и съм "против" казармата в този вид, в който я прекарах. И съм против, защото смятам, че казармата трябва да бъде истинска.
В заключение си заслужава да споменем, че някои от радетелите на "връщането" така и не отидоха в казарма... наблегнаха на образованието си и ... така не можаха да усетят пълното усещане на дълг към Родината ...
Аз съм бил в казармата, смятам, че всеки български младеж трябва да отслужи. И именно затова съм ... "против".
Но не против казармата по принцип, а против начинът, по който служихме, когато беше задължителна.
В казармата влязох през 1998 година.
Taм научих много полезни неща, но не само... Разговорите за казармата са любими на всеки, който е минал през нея и аз ще се изкуша да разкажа няколко неща.
След учебния център, в бойното поделение три месеца го играхме новобранци. Накратко казано това означава, че вместо да повишаваме бойната си подготовка и съзнанието си, от нас се очакваше да оправяме леглата на старите преди и след лягане; да отсервираме, след като те станат от масата; да вършим тяхната работа, като ни пращаха заедно някъде; да правим сапунки и т.н. Интересно е да се отбележи, че след като се озовахме в бойното поделение, ходихме на стрелби цели два пъти. Остатъка от времето си го прекарвахме в това да "бичим" наряди и между тях да чистим трева, метем и (докато бяхме новобранци) да изпълняваме прищевките на "старите".
Как се става "стар" ли? Ами различно. Аз мога да разкажа за "моето" поделение:
Като дойде време да идва младата смяна (тези, които предстои да започнат да оправят легла, да правят сапунки и т.н.), "старите" влязоха в едно спално помещение, а нас започнаха да ни вкарват един по един вътре. Там трябваше да до тръгнем от едната стена, да спринитираме до другата и да се върнем обратно. Като в рамките на тези спринтове свистят колани и по гърба на бъдещия "стар" се сипят удари, като междувременно всеки се опитва да го спъне ии блъсне, за да може да изяде, колкото може повече. Ритуалът е "няма не искам, няма недей". Щом ти е дошло време да ставаш стар, те вкарват в спалното, за да получиш порцията удари, които ще те направят благословен - "старо куче".
Аз лично бях късметлия - бях в празно спално, в което тези, които ме "посветиха" в тайнството бяха въоръжени само с колани. Другата смяна, обаче нямаше такъв късмет. Те се налагаше да бягат между леглата на другото спално, което означава, че постоянно им препречваха легла, докато ударите се сипеха върху тях. Като там играеха не само колани, а и възглавници (т.е. калъфка от възглавница, в която има кубинка) - като те ударят с нея, падаш на земята под неспирното свистене на коланите. И като се изправиш, пред теб са изпречили легло, което докато заобиколиш ... Някои хора от моя набор изглеждаха плачевно, след "посвещаването си"...
Както можете да си представите този ритуал не оставаше тайна за офицерите и сержантите. Напротив, тяхната пасивност свято тачеше традицията... И никой от тях нищичко не казваше, след като видеше новата смяна "посветени". Всъщност не никой ... един път един старшина каза "ей, тоя път малко сте се попрестарали"... Накратко - всички знаеха какво става, ама никой не се напъваше да пресече тази простащина.
Трите месеца "гърч", който изживяваше всеки набор беше сериозна мотивация да си го "върне" на следващия и така до края ... Всъщност не знам как е било след мен, ама допускам, че традицията е останала жива. Когато дойде време нашият набор да се превърне в кръстник на следващите, аз лично отказах да се включа в безумието. За мое и на обществото щастие имаше и други хора, които мислиха като мен.
От най-ранна детска възраст (даже от преди да се помня) съм възпитаван да обичам Родината си и израстнах с убеждението, че когат бъда призован, трябва да изпълня дълга си с чест и гордост. А майка ми ме изпрати в казармата с думите "изпращам те да служиш, не да се оплакваш". Постарах се да преглътна всичко, но и да бъда достоен. Вярвам, че успях... Но не това имам предвид.
В казармата (която продъжаваше да следва модела отпреди 1989 година) аз стрелях всичко на всичко ... четири пъти и хъврлих общо ... една граната. .
За сметка на това от мен и останалите се очакваше да оправяме легла, да метем, да чистим, да косим и какво ли още не. Дето се вика, получихме ... бойна подготовка...
Аз съм "за" казармата - казарма, в която младите момчета се обучават в основните на военното дело; в която у тях се затвърждава любовта към Родината, която трябва да са получили в домашното и училищното възпитание; в казармата, която създава мъже, а не тарикати.
Тази казарма я нямаше, когато аз бях там. "Там" ни учиха как да "скатаваме", за да не ни занимават...
Преди казармата, смятах, че дългът ми като българин и като мъж е да положа усилия да се науча как да я защитавам, ако има нужда. Днес смятам същото, но не съм сигурен, че командният състав тогава беше на същата вълна.
Затова и съм "против" казармата в този вид, в който я прекарах. И съм против, защото смятам, че казармата трябва да бъде истинска.
В заключение си заслужава да споменем, че някои от радетелите на "връщането" така и не отидоха в казарма... наблегнаха на образованието си и ... така не можаха да усетят пълното усещане на дълг към Родината ...
Следващ постинг
Предишен постинг
българите не стават за войници, макар и да се имат за големи войни. Римляните не са мобилизирали нито един нашенец, защото не са искали някакъв изрод да сее разложение в римските легиони.
"Великият" български войник е толкова велик, че не успя да спечели НИТО ЕДНА война!
цитирай"Великият" български войник е толкова велик, че не успя да спечели НИТО ЕДНА война!
Търсене
