СДС, тези три букви са изпълнени със симовлика, надежда, разочарование и носталгия.
Когато комунизмът се срути заради собствената си безпомощност, надеждата на българите за свобода и просперитет се казваше имнно СДС. С тази вяра в сърцата се случи огромният митинг на Орлов мост  и тази вяра беше причината за горчивата мъка, когато БКП/БСП фалшифицираха резултатите от изборите за Велико народно събрание.
След време формацията СДС започна да се откъсва от Синята идея и бавно, но уверено започна да плува към дъното.
Все пак, през годините СДС даде възможност и трибуна на доста хора, някои достойни, други.... 
Много достойни мога да посоча, но искам да отлича един човек, с когото събдата и Бог ме срещнаха и който ме обогати. 
Роден през 1922 г. Дянко Марков е свидетел на три епохи - на царската, полусуверенната Народна република и на сегашната. Дипломиран авиатор, офицер на Негово величество, воювал за разгрома на Третия райх, бай Дянко, както имам привилегията да го наричам, минава през стъргата, която периода след 1944 г "дарява" на много от достойните синове и дъщери на България. Минал и през лагер, и през затвор, той съумава да запази ценностите и идеалите си непречупени, за сметка на разнебитения живот.
Промените в края на 1989 г. дават възможност на стария царски офицер да заяви публично това, което мисли и да започне да учи неговото и тези от следващите поколения на морала, етиката и хуманизма, в които е възпитан той. Макар и препатил жестоко, се оказа, че сърцето му не е заразено с гняв, мъст и омраза. А благородството му зарази дори и неговите политически опоненти и тези от тях, които имат достойнство, дръзнаха да го заявят публично. 
Благородството и незлобливостта му не пречиха на любовта мъм Родината и клетвата, която беше давал под знамената . Когато бившият заместник-председател на Народното събрание, Благовест Сендов, се изгаври с репутацията на България в името на собствената си идеология в Израел, именно бай Дянко реагира. Той убеди депутатите, че човек, който умишлено вреди на репутацията на България.  
В последваталата дискусия, в която червените депутати дюдюкаха и крещяха, а председателят на Парламента вяло ги призоваваше към възпитание, Дянко Марков заяви
А когато "социалистите" запяха старата песен за евреите в Македония и Беломорието, бай Дянко им разясни, че германците, които вземаха решенията и които смятаха евреите за враждебно население, просто ги депортираха. Както и че България няма вина за това, защото тогавашните международни закони не считаха депортацията за военно престъпление.
И тук започна манипулацията. Като нямаха с какво да ударят стареца, различни манипулатори, кой коминтерновец, кой не, кой заблуден, кой платен, публично го оклеветиха, че е антисемит. Повече от 90-годишния царски офицер поведе съдебна битка за защита на доброто си име и получи подкрепата на евреи, които не искаха страданията на народа им да се използват за политическа и медийна репресия срещу невеинен човек. В хода на делото, противниците на бай Дянко включиха всички мръсни хватки на пропагандата. И една от тях беше абсурдна подписка, която явно целеше да се окаже натиск върху съда. 
Ето за тази подписка ми е думата и за това как тя разкри някои интересни аспекти от душата на "седесаря".
Стефан Тафров твърди, че е демократ. Твърди от презиборните си клипове,че е от първите седесари, като дори реши да лепне емблемата на СДС в опита си да заблуди повече хора, че той е истинският демократ,
Нямам никаква идея какво е правил Тафров преди 1989 г. Знам, че след това изведнъж стана удобен на тези, които бяха се покачили на властта, убеждавайки ни, че не са и не са били комунисти. Тези хора изпратиха Тафров на висока заплата като дипломат и този човек така изкара значителна част от живота си - на гърба на данъкоплатеца. Но не за това ми е думата. 
Именно този човек, който предизборно твърдеше, че тогава е бил седесар, който се опитва да ни внуши, че цял живот е бил демократ и че е обичал истината, с името си подкрепи клеветата срещу бай Дянко. 
Въпреки че Стефан Тафров и неговата листа имаха настойчивата подкрепа на най-мощната медийна групировка в България, резултатите бяха скромни. Радан Кънев, новият европратеник (както казват във Вардарско) гордо заяви, че са във висшата лига. Истината обаче, е, че той като фронтмен на безпринципната им коалиция (която можем да определим като "политически тюрлюгювеч") допълзя до заплатите във "висшата лига" през задния вход. Допълзя, защото капката, която допълни чашата и го бутна над чертата беше абсурдното (според мен тълкувание), че гласовете "не подкрпям никого" нямат стойност. И забележителното беше, че нито една от медиите, които се самопосочват като носители на истината, не отвори и дума за това. Мълчаха и продължават да мълчат, докато подигравката с хората, които категорично заявиха със своя вот, че имат гражданска позиция и желаят да гласуват, но не подкрепят никого, се забрави.
Дали обществото ще забрави, дали хората като Радан Кънев ще се наслаждават на успехите, които им носи късата политическа памет (на които се наслаждава и неговият гуру), предстои да видим. Междувременно обаче аз констатирам един интересен момент. Оказва се, че българският народ има някаква колективна мъдрост. Колкото и интензивно да го облъчват отвсякъде и по всякакви канали, той интуитивно усеща кой не е истинският и страни от него. Именно на това се дължи ниският резултат на листа, в която в челните си места е сложила хора като Тафров.