Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2008 18:56 - Треньор
Автор: drugi Категория: Спорт   
Прочетен: 916 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 25.10.2008 00:41


Мартин отпиваше с наслада от чашата с уиски, докато прекарваше през главата си епизоди от миналото. 
От малък обичаше спорта (особено футбола). Тренира в отбора в родния си град и дори изигра няколко мача с мъжете. Родителите му обаче категорично не бяха съгласни синът им да стане спортист и затова го накараха да се откаже от активна спортна дейност. Последва канидатстване в Спортния университет, 4 години минаха в купони, тренировки и лекции и накрая дойде дипломата за треньор по футбол. Започна с юношески отбори после премина през трета, втора дивизия и накрая се настани трайно в първа дивизия. Беше водил почти всички отбори с изключение на четирите най-добри (там местата бяха запазени за друга категория треньори). Резултатите, които постигаше бяха средни, по тази причина и офертите, които получаваше не бяха нещо изключително. Затова пък нервите, които влагаше бяха огромни. Анализаторите го имаха за треньор "средна ръка" - на една крачка от посредствеността и доста далеч от елита. Всичко това накара Мартин след края на поредния сезон да хвърли един поглед на съдържанието на банковите си сметки и да реши, че следващия сезон може да си позволи да си почине.
"Почивката е хубаво нещо" каза си Мартин и отпи от уискито. "Дано само да не ме забравят през тази една година, че ще трябва да си търся работа като шофьор или продавач". Мисълта го накара да се разсмее.

Телефонът иззвъня.
"Кой ли е сега, мамка му". На дисплея се изписа непознат номер.
- Ало?
- Добър вечер, Мартин търся.
- На телефона.
- Казвам се Х., може би сте чували за мен.
Чувал беше и още как. Х. беше заможен предприемач, който имаше славата на меценат и филантроп.

Х. сподели, че е купил отбора на "Лъв" от Североизточната част на страната, който през последните пет сезона упорито се беше закотвил в средата на таблицата на втора дивизия. Х. имаше планове за "Лъв", но за да ги реализира му трябваше треньор и по тази причина предложи да се срещнат и да поговорят.
Мартин беше изненадан. Ясно беше, че Х. ще вложи много пари в отбора и че ще иска да го вижда в челото на първа дивизия. Не беше ясно обаче защо беше потърсил него. Мартин нямаше значими успехи като треньор. 
- Това не ме интересува - каза Х. - харесва ми стилът Ви. Не ме интересуват големите треньори, които не могат да излязат от стереотипа си и които ползват едни и същи играчи. За "Лъв" съм подготвил *** за селекция и заплати за предстоящия сезон. Не ме интересува какви играчи ще вземете, не ме интересува каква тактика ще налагате. Вие ще бъдете треньор, Вие ще решавате. Това, което искам е отборът да играе футбол, да го играе както трябва и..... никакви врътки, които нормално се случват в отборите. Предлагам Ви стартово възнагаждение в размер на * + бонуси, но те ще са не за спечелени точки, а за хубава игра.  
Мартин не знаеше къде се намира.  Това беше най-особеното предложение, което беше получавал. А по-странното беше, че за пръв път му даваха власт да ръководи отбора както си иска. Досега президентите на отборите винаги му бяха чертали политиката и му бяха наблягали кого трябва да купи и кого не. 

Мартин прие предложението. Атмосеферата в малкото градче му хареса. Започна селекцията, но този път не взе нито един от известните футболисти, въпреки, че бюджетът щеше да му стигне. Имаше доста имена, на които другите треньори не обръщаха внимание, но които му бяха направили впечатление с хъс и техника.  За разлика от друг път (когато собствениците искаха подготовката да е в чужбина), сега той качи възпитаниците си на планина и там изкараха цял месец. 
Новото първенство започна без много шум. Само един централен вестник отбеляза, че Мартин за пръв път от няколко години е поел отбор от втора дивизия. Беше явно, че е започнал бавно, но сигурно да се срива.
След първите 5 кръга "Лъв" имаше 15 точки и само един получен гол. Треньорът се замисли, че това въпреки че е хубаво, може да доведе до излишен интерес от страна на медиите и на други кръгове, които не искаше да му се месят. Затова започна да прилага различна тактика. Вкарваше млади и неопитни футболисти във важните мачове. По някой път разместваше местата на играчите. В резултат на това "Лъв" се установи на второ място. Имаше няколко загуби, които бяха провокирани. Мартин беше много доволен. Той познаваше всичките си съперници. Знаеше им слабите и силните страни, а футболстите му се подчиняваха дотолкова добре, че можеше във всеки един момент с вътрешна смяна да предизвика сериозен натиск или отдръпване. Сезонът свърши и "Лъв" официално стана член на първа дивизия. 
По този повод Мартин беше поканен от Х. на вечеря. Президентът беше любопитен
- Много съм доволен, че "Лъв" е в елита. Но едно нещо не ми стана ясно. Без да съм специалист забелязах, че всеки един от отборите е по-слаб от нашия, но въпреки всичко имахме някои загуби. Защо?
Мартин се смути. Явно не беше разбрал правилно свободата, която му даваха. Х. даваше пари и искаше гръмки победи.
- Вината е моя. Можехме да смачкаме всички съперници с огромна разлика. Просто не исках се набиваме на очи. Исках да ни подценяват, но да съм сигурен, че мога да дирижирам играта както реша във всеки един момент. Съжалявам, че Ви разочаровах. Ще депозирам оставката си още днес.
- Нищо няма да депозирате. Имате договор с клуба и настоявам да го изпълните. Това, което казахте, ми хареса. Подкрепям Ви напълно. 

Подготовката за първия сезон в елита се проведе както предния път. Направи се малка селекция, като новите попълнения бяха отново анонимници, които Мартин незнайно защо и как беше забелязал. След това се качиха отново високо в планината. Отвреме-навреме пътуваха, за да изиграят някоя контрола и пак се връщаха. Този път медиите отделиха повече внимание на "Лъв", но тъй като нямаше нищо скандално и никакви гръмки трансфери, никой не се трогна да се задълбочи и да направи по-сериозен анализ. Специалистите мимоходом споменаха, че новия член на елита очевидно няма планове за нещо сериозно и предвид на селекцията, е очаквано да се подвизава в долната част на таблицата, като не може отсега да се кажи дали ще успее да се задържи, (но не е много вероятно).

Сезонът започна с мач с носителя на националната купата и 3:0 за "Лъв". 
Подценяване казаха всички. 
След 4 кръга отборът беше с 12 точки и окупираше еднолично първото място. Следващият мач щеше да е с шампиона на страната, който даваше заявка за нова титла. В офиса на "Лъв" телефоните започнаха да прегряват. Журналистите искаха интервюта, а някои важни хора държаха да си поговорят с треньора, за да ..... му пожелаят късмет.... В понеделник следобед Мартин повика отбора, помоли играчите да се обдят на близките си и да им кажат, че цяла седмица няма да ги има. След това събра всички мобилни телефони. Автобусът чакаше отвън. За изненада на всички шофьор беше Мартин ...
Отидоха в никому неизвестно селце и започнаха да се готвят. За пръв път  Мартин отдели много време специално на вратаря. Докато другите тичаха на игрището, треньорът показа на стража записи от дузпи, изпълнявани от играчите на шампиона. Гледаха толкова много, че накрая играчът с №1 започна още при засилката да познава в кой ъгъл ще бъде бита топката. 
 Мачът беше в събота, но този път не направиха както друг път - да нощуват в града, където щяха да играят. Автобусът ги закара на стадиона само час преди мача. Влязоха в съблекалните.
- Момчета, днес е най-важният мач. Ще ни бъде много трудно. Всичко ще бъде против нас. Това, което искам е каквото и да се случи да не унивате. Дори да водят с 10 и да ни отменят 15 гола, тактиката не трябва да се променя. Ако някой изпита притеснения нека да задържи топката и да я разиграе със защитата, докато се успокои. Шампионите ще започнат да ни натискат от самото начало и аз искам да ги допуснете до границата на наказателното. Нападателите да играят по-назад и да създават илюзия, че сме в глуха защита. Контрите ще се правят от халфовата линия. Защитата да не допуска противника да влиза навътре в наказателното поле. Никакви изкуствени засади. Готови ли сме? Хайде да ги смачкаме. 
Мачът започна с очакван натиск на шампионите, но... всичките им атаки се разбиваха а границите на наказателното поле на "Лъв". Публиката обаче виждаше как нападателите чистят и смяташе, че новакът ще бъде смачкан. Само Мартин се усмихваше под мустак, без да казва нищо. Огледа се и видя угрижената физиономия на Х. 
Треньорът отиде на пистата и направи знак на играчите си. "Лъв" организираха контраатака. Вратарят на шампионите с мъка спаси. 
След поредния натиск, на който устояха, момчетата на Мартин отново контратакуваха. Този път дясното крилото беше безпогрешен. Целият стадион потъна в тишина.......
Така свърши първата част. 
- Момчета, гордея се с Вас! Втората част ще бъде още по-трудна. Искам атаките ни  да заъвршват с удар от наказателното. Ако съдията сбърка и ни вкарат не искам да се притеснявате. Както и да свърши мача, за мен вие вече победихте.

Второто полувреме започна, както първото - с натиск, който ставаше все по-ожесточен. Защитата обаче неутрализираше всички атаки. "Лъв" контраатакуваше опасно, но според страничния съдия в много от случаите футболистите бяха в засада. Внезапно, плеймейкъра на шампиона успя след красиво двойно подаване да навлезе навътре в наказателното поле. Но засилката му се оказа прекалено голяма, той се подхлъзна и падна. Съдията наду свирката си и посочи бялата точка. Ушите му бяха глухи за протестите на "Лъв".
Мартин се обърна, погледна притеснения Х., вдигна рамене и се обърна към игрището. Шампионите бяха избрали изпълнителя на дузпата. Либерото им се славеше с желязна психика и точен удар. Той се засили, стреля и ... топката беше в ръцете на вратаря. Треньорът на "Лъв" не изрази буйно радостта си. Той беше очаквал, че това може да се случи и беше подготвил вратаря си. Още докато противникът се засилваше стражът знаеше къде ще бъде насочена топката. 
След дузпата играта се изравни. "Лъв" започнаха да атакуват все по-често, но голяма част от атаките им бяха спирани от засади. 

Мачът завърши 1:0 за "Лъв". Футболистите и Х. бяха на седмото небе. А Мартин, той само се усмихваше без нищо да каже. На пресконференцията журналистите се надпреварваха да сипят суперлативи - това беше най-великият треньор, който бяха виждали. Беше сглобил невероятен състав от неизвестни футболисти, които му се подчиняваха, а тактиката, която беше избрал - тя беше перфектна.
- Бяхте фантастичен, невероятен! Имам само един въпрос. Ако Ви предложат, ще поемете ли Националния отбор? - попита доайенът на спортната журналистика.
- О, не! Боя се, че съм треньор "средна ръка" - на една крачка от посредствеността и доста далеч от елита.

Мартин се изправи, обърна се и се здрависа с Х. 
- Благодаря!
Той беше единственият човек, който му беше повярвал.



Тагове:   треньор,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - bah maamu
12.04.2009 17:11
4eteiki tova se setih za kandidatstudentskite godini i temite po istoria.po to4no za pobedata na Kaloqn pri Odrin i komentarite na Robert...nqkoi si,4e krai Odrin e poginal cvetat na zapadnoto ricarstvo.Neznam kak i dali e normalno,no za prav pat togava izpitah neveroqtno 4uvstvo za nacionalna gordost,koeto te kara da potrapne6.O6te po-nenormalno e moje bi,4e sega sled pove4e ot 10 godini tova 4uvsto se poqvi otnovo 4eteiki 'Treniorat'.Razlikata e 4e nacionalnata gordost q nqma,no potrapvaneto si be6e sa6toto!R
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: drugi
Категория: Хоби
Прочетен: 2084236
Постинги: 824
Коментари: 2291
Гласове: 2201
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол