Престоят на Станимир Стоилов на кормилото в "Левски" беше вълнуващ за всички левскари. Сбъдна се отколешната мечта да видим български отбор, който върви напред и нагоре в Европа заедно с останалите отбори, които са си всяка година там. За съжаление, дойде и неизбежния успех. Няма какво да си кривим душата, колкото и да си добър, винаги се случва да стъпиш накриво. Затова и аз лично не го упрекнах, а продължих да ми стискам палци, чакайки новия възход. Затова и ми беше тъжно, когато разбрах, че е напуснал "Левски".
Сега обаче, гледайки от дистанцията на времето, забелязвам и някои неприятни неща, на които тогава не отдавах необходимото внимание.
Имаше някакъв необясним за мен стремеж да махне от отбора футболистите, които правеха много и със своята игра, помагаха и на неговите треньорски неуспехи. И до ден днешен се чудя защо точно реши, че не му трябва Георги Петков...... та толкова упорито му търсеше отбор. Същото е и с Емил Ангелов - човекът, който с головете си изнесе европохода.
Не мога да си обясня и стремежът му да се лиши от услугите на Гонзо. Всеки отбор има нужда от лидер, който с присъствието и характера си да поведе останалите. Гонзо е точно такъв човек, а и с голов нюх, но беше закотвен на резервната скамейка
.Да не забравяме и че точно преди да напусне, Мъри активно одобри раздялата с лидерите в отбора: Топузаков, Бардон, Телкийски, Христо Йовов.

Като се замисля, май няма да се радвам много ентусиазирано ако се върне със същата философия.