Преди няколко седмици Иван Иванов обяви, че смята, че мястото му е в първия отбор и затова отказва да играе за младежите. Вместо да се възмутят от тази брутална наглост редица футболни деятели като Любо Пенев, Георги Атанасов и т.н. започнаха да хвалят постъпката му и да критикуват националния селекционер, че не го е взел.
Е, взе го и му даде шанс да излезе като титуляр.  И звездата успя да помогне на противника да отбележи два гола в нашата врата.
Не го обвинявам за това. На всеки може да се случи да няма ден (наскоро един грузинец си вкара два автогола в един мач). Не може обаче още голобрад (дето има една приказка) да си вириш носа в облаците и да си позволяваш да критикуваш другите, че не са те оценили.
Иван Иванов си получи заслуженото. Сигурно се чувства ужасно от вчерашния мач и се надявам да се вземе бележка и да си коригира поведението.

Защо обаче не си вземат бележка Мъри, Любо Пенев, Георги Атанасов и т.н.:
Националният селекционер за това, че въпреки тази очевдна наглост, се поддаде на внушенията на другите, а не постъпи мъжки (както Пламен Марков с Кишишев навремето) и не му трасна вратата за националния отбор.
Стратегът на армейците за това, че на свой ред не наказа подопечния за наглостта, а вместо това се впусна да дава съвети, които не са му искани.
Георги Атанасов (и другите му колеги) за това, че първо изсипа камара бомбастични и лишени от логика размишления, а после не намери доблест да каже, че не е бил прав.