Любо Пенев "издуха супата". Изречение, което ме изпълва със смесени чувства:
От една страна, той беше този, който се опита да направи от тежката ютия нещо като плавателен съд. 
От друга страна, през цялото си селекционерство, Л. Пенев така и не можа да убеди никой безпристрастен запалянко, че уменията му в треньорството се простират отвъд мотивацията, която успя да посее в първите си няколко мача.
Когато започна, за огромно изумление, успя да накара безхаберниците да се разтичат и да направят няколко добрти мача. Нещо, което не се беше случвало от години.
НО... В чисто спортно-технически и селекционерски план, екскрементите бяха само леко позабърсани...

На малко хора им направиха впечатление, че:
1. Любо Пенев долетя в Националния от "Литекс".
И
2. Започна да вика преимуществено бивши и настоящи кадри на ловчанлии (независимо от това доколко са за викане).
...
Специалистите със сигурност ще намерят още много точки ...

Аз лично осъзнах истината за способностите на селекционера след като чух интервюто на Пенев след мача с Норвегия. Въпреки че бяхме просто смачкани Любо съвсем отговорно и леко надменно заяви, че мачът бил равностоен.
Какъв равностоен, братче. Те просто ни смазаха. Направо трябва да почерпим, че не си тръгнахме с 5-6 гола в кошницата!!!

Е, Пенев има талант. Ама този талант е основно мотиваторски - някак си успява (за 5-6 мача) да убеди чугунените кратуни да се раздвижат. Ама за нещо повече, се иска нещо много повече. И на първо място АВТОРИТЕТ.
А как да ти имат авторитета, като каниш ритнитопковците на определен отбор, а не тези, които най-много заслужават?
Мъжкар си, Любо, спор няма. Само че за успешен селекционер ти трябва повече. Трябва ти смелост, трябват ти умения, трябва ти и независимост, а наглостта не е достатъчна да ги замести.
Съжалявам, че те махнаха. Не го заслужаваше, защото си личи, че наистина положи усилия, при това сериозни.
Но ние, запалянковаците, заслужаваме повече радост от носителите на татуировки, които се подпичкват с националната фланелка. А ти ... не успя да убедиш хрантутниците да го направят.
Не беше това начина да те махнат. И БФС играчите не са тези, които имат моралното право да те махнат, НО ... истината е, че мястото ти не е там.
Някой ден ще се върнеш, сигурен съм. Моля се само, дотогава да си осъзнал каква отговорност носиш и да я носиш без простащина и мутренска наглост.

Бог да помага на националния!

Любо Пенев може да не е най-добрият треньор на света, но определено беше най-силният “играч” в сегашния ни отбор. С такива футболисти – толкова. Повече не може да се иска и никой треньор не може да го промени.

Проблемът на българския футбол се казва шуробаджанащина - плюс още няколко подобни елемента. Христо Стоичков го каза в прав текст: “Онзи с перуката се подиграва с труда на хората”. Любо Пенев намекна за същото: “Аз съм Любо, а не Послушко”. Подобни неща говорят и други от Американското лято.

Докато едни бяха звезди в големи клубове, Боби Михайлов разцъкваше като резерва в никому неизвестно отборче. За сметка на това е развил контактите си и днес той е силният човек, който решава да съсипе нечий труд. Докато истинските участници във футболното шоу работят на стадиона, Михайлов щрака с пръсти по кръчмите. После - къде на пияно, къде на трезво - с едно примигване уволнява поредния треньор.

Така е, когато едни са на “фронтовата линия”, а други се крият по кабинети. За съжаление най-често вторите решават.

Въпреки че съм античуждопоклонник,, аз повече харесвах Матеус. Човекът беше с авторитет, разбираше си от работата и не му пукаше от игрите в БФС. Помните ли как всеки уикенд беше на мач в "А" група?
Те затова му спретнаха бойкот чрез примадоните - защото се опита да изрине Авгиевите обори от спортно-техническа гледна точка.