Постинг
15.03.2012 21:44 -
Никой не Ви е виновен, господин Каролев
Автор: drugi
Категория: Бизнес
Прочетен: 1701 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2012 09:56
Прочетен: 1701 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 16.03.2012 09:56
Признавам си откровено, че Владимир Каролев ми беше станал симпатичен поради интересния начин, по който изрязява мнението си. Не споделям неговите дълбоко либерални икономически възгледи, но ми беше симпатичен ... до вчера...
Точно вчера попаднах на тази статия, в която героят на настоящата публикация се жалва, че е станал жертва на измама. С огромното любопитство на любопитен юрист се зачетох в статията, за да видя как точно са измамили един от бизнесмените, които ме възхищават.
Оказа се, че господин Каролев е бил измамен от собствения си начин на правене на бизнес. Ще се опитам да преведа на разбираем език това, което пише в статията, като се абстрахирам от емоционалните и лишени от правна логика изявления.
Започваме от там, че всеки човек под българското слънце има право да заведе дело. И това, че някой е завел дело в никакъв случай не означава, че сме изправени пред измама. Друг е въпросът, доколко е основателен искът.
В нашия случай картинката е следната:
Англичаните, щом са се обърнали към адвокат, значи са преценили, че може би има някакъв проблем в отношенията им с фирмата на Вл. Каролев. Изпратили са му нотариална покана, но той не я получил. Защо не я получил? Ами вероятно защото на официалния адрес на фирмата му не е имало никой. Т.е. нарушил е закона, който казва, че като си си записал фирмата някъде, трябва задължително там да има неин представител. Та, от фирмата никой не е благоволил да прояви великодушието да отговори и англичаните/техния адвокат, изчерпват търпението си и започват съдебно дело.
Какво става, когато се заведе дело? Съдът служебно (чрез призовкарите) занася на ответника - този, който съдят (фирмата на г-н Каролев) исковата молба с всички материали по делото.
Само че ... ако фирмата (както посочих и по-горе) не си е изпълнила задължението да си седи на адреса, който е обявила, дори и при най-добро желание призовкарите не могат да предадат материалите. И тогава, именно заради това, че фирмата не е коректна към това, което сама е обявила като информация за себе си, се прилага чл. 50 (2) ГПК, а именно: всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени. А фирмата-тарикат се поставя в изключително неблагоприятната ситуация да не знае кога срещу нея има дело. И като не знае кога има дело, тя естествено не подготвя отговор и делото започва, без да има нейното становище.
Нямам представа дали на адреса на фирмата е имало нейни представители (каквото е задължението на закона) и дали те са получили или не са получили съобщенията. Редовното връчване на съобщенията се следи служебно от съда (съдията, на който е разпределено делото). При положение, че ход на делото е бил даден, значи всички призовки и съобщения във връзка с делото са били редовно и законосъобразно връчени. Тук ще отворя една скоба.
При завеждане на дело, накратко, процедурата е следната: съдът изпраща исковата молба на ответника (в случая фирмата на господин Каролев) и му дава едномесечен срок за отговор. Т.е. ответникът има цял месец време, за да може да формулира своята теза и да посочи доказателства в своя полза. След като изтече този срок, съдът изпраща ново, второ съобщение (призовка) на ответника, в което изрично му указва, че не е подал отговор и че ако не се яви на първо заседание, е възможно по силата на чл. 239 от Гражданския процесуален кодекс да постанови неприсъствено решение. Т.е. в обсъждания случай, фирмата на г-н Каролев е била надлежно уведомена за всички възможни законови последици, въпреки че вероятно нейните юристи са можели да кажат или са казали същото.
Тъй като, въпреки че е била уведомена за възможните неблагоприятни последици и отново не е предприела действия в своя защита, фирмата е претърпяла неблагоприятния резултат, който е подкрепен със законови норми.
В тази връзка искам да поясня и още нещо. За да се стигне до неприсъствено решениие, което обясних по-горе, трябва да са налице едновременно няколко предпоставки:
- на ответника да са връчени всички документи;
- въпреки това, той да не е подал отговор в законовия срок;
- след като е бил призован (второто съобщение) и надлежно уведомен за угрозата от неприсъствено решение, той да не се яви без основателна причина в съдебно заседание;
- предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на всички псоочени обстоятелства и събрани доказателства.
Т.е. преди да се постанови такова решение се прави обстойна и задълбочена проверка на всичко, за да може законните интереси на страните да бъдат защитени в пълен размер.
При положение, че е налице осъдително решение, е абсолютно неоснователно и неуважително към закона и съдебния състав, постановил решението в съответствие с всички законови норми, в публичното пространство да се твърдят обстоятелства, които биха могли да се квалифицират (или се квалифицират) като измама.
Ответникът в едно съдебно дело има изключително сериозна защита от закона (която се опитах да обясним по-горе на достъпен и за неюристи език) и ако той не се е възползвал от нито една от предоставените му невъзможности, по-логично е вината да се търси у този, който отговаря за защита на правния интерес на фирмата, а не да се излиза и да се търси оправдание с голословни твърдения, които нямат никаква законова опора.
България е правова държава и законите важат за всички, дори за тези, които не полагат достатъчно грижи за защита на собствените си права.
Може би този неблагоприятен житейски урок ще научи господин Каролев, че за един бизнесмен е абсолютно задължително да избягва да пести пари от адвокати. Едно по-сериозно усилие от него в тази посока, най-вероятно щеше да му спести големи усилия в тази посока и сега нямаше да се излага, като говори глупости за измама.
Точно вчера попаднах на тази статия, в която героят на настоящата публикация се жалва, че е станал жертва на измама. С огромното любопитство на любопитен юрист се зачетох в статията, за да видя как точно са измамили един от бизнесмените, които ме възхищават.
Оказа се, че господин Каролев е бил измамен от собствения си начин на правене на бизнес. Ще се опитам да преведа на разбираем език това, което пише в статията, като се абстрахирам от емоционалните и лишени от правна логика изявления.
Започваме от там, че всеки човек под българското слънце има право да заведе дело. И това, че някой е завел дело в никакъв случай не означава, че сме изправени пред измама. Друг е въпросът, доколко е основателен искът.
В нашия случай картинката е следната:
Англичаните, щом са се обърнали към адвокат, значи са преценили, че може би има някакъв проблем в отношенията им с фирмата на Вл. Каролев. Изпратили са му нотариална покана, но той не я получил. Защо не я получил? Ами вероятно защото на официалния адрес на фирмата му не е имало никой. Т.е. нарушил е закона, който казва, че като си си записал фирмата някъде, трябва задължително там да има неин представител. Та, от фирмата никой не е благоволил да прояви великодушието да отговори и англичаните/техния адвокат, изчерпват търпението си и започват съдебно дело.
Какво става, когато се заведе дело? Съдът служебно (чрез призовкарите) занася на ответника - този, който съдят (фирмата на г-н Каролев) исковата молба с всички материали по делото.
Само че ... ако фирмата (както посочих и по-горе) не си е изпълнила задължението да си седи на адреса, който е обявила, дори и при най-добро желание призовкарите не могат да предадат материалите. И тогава, именно заради това, че фирмата не е коректна към това, което сама е обявила като информация за себе си, се прилага чл. 50 (2) ГПК, а именно: всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени. А фирмата-тарикат се поставя в изключително неблагоприятната ситуация да не знае кога срещу нея има дело. И като не знае кога има дело, тя естествено не подготвя отговор и делото започва, без да има нейното становище.
Нямам представа дали на адреса на фирмата е имало нейни представители (каквото е задължението на закона) и дали те са получили или не са получили съобщенията. Редовното връчване на съобщенията се следи служебно от съда (съдията, на който е разпределено делото). При положение, че ход на делото е бил даден, значи всички призовки и съобщения във връзка с делото са били редовно и законосъобразно връчени. Тук ще отворя една скоба.
При завеждане на дело, накратко, процедурата е следната: съдът изпраща исковата молба на ответника (в случая фирмата на господин Каролев) и му дава едномесечен срок за отговор. Т.е. ответникът има цял месец време, за да може да формулира своята теза и да посочи доказателства в своя полза. След като изтече този срок, съдът изпраща ново, второ съобщение (призовка) на ответника, в което изрично му указва, че не е подал отговор и че ако не се яви на първо заседание, е възможно по силата на чл. 239 от Гражданския процесуален кодекс да постанови неприсъствено решение. Т.е. в обсъждания случай, фирмата на г-н Каролев е била надлежно уведомена за всички възможни законови последици, въпреки че вероятно нейните юристи са можели да кажат или са казали същото.
Тъй като, въпреки че е била уведомена за възможните неблагоприятни последици и отново не е предприела действия в своя защита, фирмата е претърпяла неблагоприятния резултат, който е подкрепен със законови норми.
В тази връзка искам да поясня и още нещо. За да се стигне до неприсъствено решениие, което обясних по-горе, трябва да са налице едновременно няколко предпоставки:
- на ответника да са връчени всички документи;
- въпреки това, той да не е подал отговор в законовия срок;
- след като е бил призован (второто съобщение) и надлежно уведомен за угрозата от неприсъствено решение, той да не се яви без основателна причина в съдебно заседание;
- предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на всички псоочени обстоятелства и събрани доказателства.
Т.е. преди да се постанови такова решение се прави обстойна и задълбочена проверка на всичко, за да може законните интереси на страните да бъдат защитени в пълен размер.
При положение, че е налице осъдително решение, е абсолютно неоснователно и неуважително към закона и съдебния състав, постановил решението в съответствие с всички законови норми, в публичното пространство да се твърдят обстоятелства, които биха могли да се квалифицират (или се квалифицират) като измама.
Ответникът в едно съдебно дело има изключително сериозна защита от закона (която се опитах да обясним по-горе на достъпен и за неюристи език) и ако той не се е възползвал от нито една от предоставените му невъзможности, по-логично е вината да се търси у този, който отговаря за защита на правния интерес на фирмата, а не да се излиза и да се търси оправдание с голословни твърдения, които нямат никаква законова опора.
България е правова държава и законите важат за всички, дори за тези, които не полагат достатъчно грижи за защита на собствените си права.
Може би този неблагоприятен житейски урок ще научи господин Каролев, че за един бизнесмен е абсолютно задължително да избягва да пести пари от адвокати. Едно по-сериозно усилие от него в тази посока, най-вероятно щеше да му спести големи усилия в тази посока и сега нямаше да се излага, като говори глупости за измама.
Бил ли е Исус Христос в Индия през време...
Дали ще има ново поскъпване на тока от 1...
Бил ли е Исус Христос в Индия през време...
Дали ще има ново поскъпване на тока от 1...
Бил ли е Исус Христос в Индия през време...
С МОЛБА КЪМ НЯКОЙ БЛОГЪР, КОЙТО УМЕЛО БО...
Първа зимна разходка в Мала планина
Нощни експлозии над кримския Джанкой: по...
Първа зимна разходка в Мала планина
Нощни експлозии над кримския Джанкой: по...
Следващ постинг
Предишен постинг
Но ми е чудно, защо сте му (били) фен на тази лайкучка? Каролев е един политико-икономически тарикат от сорта на Емил Хърсев. И двамата са полуексперти. Когато се изказват по някакъв въпрос, са полуправи. Специално Каролев е не просто либерален във възгледите си, той е екстремист. Освен това се счита за супер голям експерт по всички въпроси, по които се изказва, и изкарва тези, които не са съгласни с него, идиоти. Единствената му теза, зад която заставам(но може да се окаже, че всъщност не е негова),е идеята му за направата на когенерация в Топлофикация София(което е всеизвестна истина за възможността за по-ефективно производство и на топлина , и на електричество, и отдавна е приложено в други топлофикационни дружества), както и нуждата от приватизиране на дружеството, защото е явно, че Община София или няма необходимата сума за подобна инвестиция, или няма желание за подобно нещо.
цитирайВинагти съм харесвал хората, които могат и знаят как да назоват проблема кратко и ясно, пичовски, така да се каже.
Но като му прочетох статията, ми стана ясно, че по-скоро съм се възхищавал на една балалайка, отколкото на експерт.
Всеки уважаващ себе си бизнесмен и предприемач, преди изобщо да започне да работи, трябва да е наясно с правилата на работа в сферата, от която мисли да печели.
А г-н Каролев е започнал ей така - колкото да се каже, че е бизнесмен. И като е изял поучителен шамар, вместо да направи анализ и да се промени положително, той предпочита да излиза по медиите и да реве.
Жалка работа (поне в моите очи).
цитирайНо като му прочетох статията, ми стана ясно, че по-скоро съм се възхищавал на една балалайка, отколкото на експерт.
Всеки уважаващ себе си бизнесмен и предприемач, преди изобщо да започне да работи, трябва да е наясно с правилата на работа в сферата, от която мисли да печели.
А г-н Каролев е започнал ей така - колкото да се каже, че е бизнесмен. И като е изял поучителен шамар, вместо да направи анализ и да се промени положително, той предпочита да излиза по медиите и да реве.
Жалка работа (поне в моите очи).
Търсене
