Постинг
07.05.2015 15:31 -
Качеството на здравеопазването през комунизма
Автор: drugi
Категория: История
Прочетен: 1914 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2015 15:34
Прочетен: 1914 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 07.05.2015 15:34
Слушали ли сте мантрата за качеството на здравеопазването през комунизма?
Много от Вас сигурно вярват. Е, аз имах щастието (или нещастието) да видя и другата гледна точка. И за да съм по-красноречив, ще споделя пример.
Дядо ми беше белодробен лекар. Над 40 години се е борил с туберкулозата в България.
Примерът (разказван на всичките му внуци от баба ни) е от престоя му в Тутракан.
Една жена била почти на смъртно легло - един от най-крайните стадии на туберкулоза (да ги питаш каква е била тази профилактика, дето толкова я тръбят, щом са оставили някой да стигне до последна фаза ...). И нейните близки са я закарали пред дома на дядо ми буквално в една черга - за да са сигурни, че ще се погрижи за нея.
Той я прегледал и казал, че е безнадежно болна. Единственият ѝ шанс за спасение бил антибиотик, който не се внасял в ... просперираща ... България. Само че хората не искали да оставят роднинатга си това. Взели семейното злато (?!?) и с него платили на моряците (все пак Тутракан е на Дунав) да купят този антибиотик от Виена.
Жената оцеляла и се оправила. Само че ... тя била една от малкото, които имали късмет в такава ситуация. Стотици и хиляди хора са си отишли ей така - защото държавата не е била в състояние да им даде качествена грижа. И не защото лекарите не са били качествени, а защото са били поставени да работят с "подръчни" средства и медикаменти.
"Да не оставим нито един болен да умре без лекарска помощ", пишело на табела в една от болниците, в които работил дядо ми.
"Точно така, на всички сме помогнали да умрат", шегуваше се дядо ми приживе.
Те това беше "качественото" и "достъпно" медицинско обслужване в онзи период,
Ако има здравослвен проблем, лечим с подръчни материали и консумативи (апендицит, херния, спукана язва и т.н.), всичко е наред. Ама ако ти трябва качествено обслужване със специални медикаменти и препарати ... тогава просто си умираш с лекарска помощ...
Жената, за която Ви казвам, имала късмет да оцелее, защото роднините ѝ са се разделили със семейното злато... И най-вероятно не е била само тя в тази хипотеза.
Какъв е изводът ли? Че сега, шансът ти да оцелееш при по-сериозно заболяване, е по-сериозен, отколкото през епохата на развития комунизъм.
Другата особеност е, че тогава, за да оцелят, хората трябваше да посягат на единствената ценност, която имат - златото, предавано от поколение на поколение. Сега хората могат да оцелят и без да се раздлят с пендарите, притежавани от рода им от векове.
С този пост не искам да кажа, че здравеопазването ни е на свръхвисоко равнище. Просто показвам защо е по-добро от периода на комунизма.
Много от Вас сигурно вярват. Е, аз имах щастието (или нещастието) да видя и другата гледна точка. И за да съм по-красноречив, ще споделя пример.
Дядо ми беше белодробен лекар. Над 40 години се е борил с туберкулозата в България.
Примерът (разказван на всичките му внуци от баба ни) е от престоя му в Тутракан.
Една жена била почти на смъртно легло - един от най-крайните стадии на туберкулоза (да ги питаш каква е била тази профилактика, дето толкова я тръбят, щом са оставили някой да стигне до последна фаза ...). И нейните близки са я закарали пред дома на дядо ми буквално в една черга - за да са сигурни, че ще се погрижи за нея.
Той я прегледал и казал, че е безнадежно болна. Единственият ѝ шанс за спасение бил антибиотик, който не се внасял в ... просперираща ... България. Само че хората не искали да оставят роднинатга си това. Взели семейното злато (?!?) и с него платили на моряците (все пак Тутракан е на Дунав) да купят този антибиотик от Виена.
Жената оцеляла и се оправила. Само че ... тя била една от малкото, които имали късмет в такава ситуация. Стотици и хиляди хора са си отишли ей така - защото държавата не е била в състояние да им даде качествена грижа. И не защото лекарите не са били качествени, а защото са били поставени да работят с "подръчни" средства и медикаменти.
"Да не оставим нито един болен да умре без лекарска помощ", пишело на табела в една от болниците, в които работил дядо ми.
"Точно така, на всички сме помогнали да умрат", шегуваше се дядо ми приживе.
Те това беше "качественото" и "достъпно" медицинско обслужване в онзи период,
Ако има здравослвен проблем, лечим с подръчни материали и консумативи (апендицит, херния, спукана язва и т.н.), всичко е наред. Ама ако ти трябва качествено обслужване със специални медикаменти и препарати ... тогава просто си умираш с лекарска помощ...
Жената, за която Ви казвам, имала късмет да оцелее, защото роднините ѝ са се разделили със семейното злато... И най-вероятно не е била само тя в тази хипотеза.
Какъв е изводът ли? Че сега, шансът ти да оцелееш при по-сериозно заболяване, е по-сериозен, отколкото през епохата на развития комунизъм.
Другата особеност е, че тогава, за да оцелят, хората трябваше да посягат на единствената ценност, която имат - златото, предавано от поколение на поколение. Сега хората могат да оцелят и без да се раздлят с пендарите, притежавани от рода им от векове.
С този пост не искам да кажа, че здравеопазването ни е на свръхвисоко равнище. Просто показвам защо е по-добро от периода на комунизма.
като забравят, че за здраве те плащат жълти стотинки. Здравните вноски в ЕС са между 160 и 240 евро! Това първо.
Второ: в ЕС е въведена новозенландската осигурителна система, при която всеки си има отделна партида. А при нашата допотопна система вноските отиват в един общ кюп и оттам насете, куче влачи.
Докато тези две неща не се променят (ПРОМЕНЯТ, а не реформират), здравеопазването ни ще куца!
цитирайВторо: в ЕС е въведена новозенландската осигурителна система, при която всеки си има отделна партида. А при нашата допотопна система вноските отиват в един общ кюп и оттам насете, куче влачи.
Докато тези две неща не се променят (ПРОМЕНЯТ, а не реформират), здравеопазването ни ще куца!
Търсене
