Навремето младият почитател на Ливърпул Майкъл Шийлдс разби с камък главата  на един барман, само защото си позволил да се опита да разтърве биещи се поданици на кралицата. Както си му е редът хулиганинът беше подведен под отговорност. Вместо да го порицаят обаче, гражданите на Обединеното Кралство започнаха да хулят против родното правораздаване, да ни обявяват за бананова държава, да фабрикуват доказателства в подкрепа на неговата невинност и да заливат със заплахи.
Българският съд беше подложен на сериозен натиск и работата му се следеше под лупа. Съдиите обаче проявиха доблест и въпреки всичко спазиха закона. Прочетох присъдата и мотивите и останах впечатлен. Актът на съда беше шедьовър на българската правна мисъл. Вътре беше коментиран дори и прословутия факс, с който някой си беше признал, че той а не Майкъл Шийлдс е ударил бармана (според българските закони факсът не е валидно доказателство, но въпреки всичко съдът разпита свидетелите, за да е 100% сигурно, че именно Шийлдс е виновникът). 
Натискът и хулите не спряха и след влизането на присъдата в сила и дори след изпращането на затворника в Англия. Британците продължават неспирно да твърдят, че техният сънародник трябва да бъде освободен, независимо от всичко, без въобще да се повдига въпросът кой е виновен за счупения череп на пострадалия барман. Това което демонстрират е, че за тях свободата на един доказан хулиганин е много по-важна от живота и здравето на някякъв си Българин. Очевидно за тях толерантността и справедливостта са понятия, което нямат особено голям смисъл, когато трябва да бъдат приложени по отношение на българин или какъвто и да било друг чужденец-небританец.
На другия полюс е политиката на Италия.  Техни запалянковци си позволиха да запалят българското знаме на мача между двете държави. За това си деяние бяха наказани от българските власти. Италия излезе с изявление, че остро осъжда поведението на своите запалянковци и след завръщането им, ще им бъде търсена отговорност, тъй като такова поведение е недопустимо. 

За мен лично поведението на Италия е много по-достойно от това на гордите британци. Затова и моите симпатии в случая са насочени към италианците.