Четвърта поредна сутрин продължава традицията. Звъня на 166
- Полиция!
- Добро утро, тук, първият светофар след "Метро", не работи.
- Знам.
- Няма ли да направите нещо?
- Направили сме - фирмата, която поддържа светофара, е уведомена.
- Е, да ама докато я чакаме, ние тук, дето сме без предимство, висим по 10 минути, без да можем да минем.
- Какво да направя аз? От мен нищо не зависи.
- Е, как какво - кипвам аз, - вашите хора дебнат ей там в храстите дали случайно няма да вдигна 60, че да ме спрат! Да се вземат в ръце и да започнат да вършат нещо полезно, например да регулират кръстовището - без да се усетя, съм взел да крещя!!!

Усещам как отсреща отебателната грубост започва да се превръща в неувереност.
- ...ъъъъ, добре. Ще пратя регулировчик. Благодаря ви, господине.


Понякога наистина се чудя част от тях защо вземат заплати.....