Или как свободната и безконтролна употреба на правата на човека наруши човешките права.

(Искам да отбележа, че това разказче няма за цел да засегне когото и да било. Уважавам и ще продължа да уважавам всички достойни хора независимо от техния пол, произход, сексуална ориентация, клубна или партийна принадлежност и т.н.

София харесваше тялото си. Всеки път, под душа с удоволствие оглеждаше перектната си фигура в огромното двуметрово огледало в банята. Още 14-годишна беше взела решение, че мъжете нямат право да се наслаждават на това тяло и се отдаде на тези, които знаят как да доставят удоволствие и нежност - жените. Обичаше техните нежни пръсти и полудяваше от ласките, които те доставяха.
Затова, след 3 години опити да официализират връзката си и 5 загубени дела, двете с Люси отидоха в най-либералната държава в света и сключиха граждански брак. Между двете държави имаше сключен договор за взаимно признаване на официалните документи. София беше доволна от начина, по който прецакаха прецаканата система.
Сега оставаше само да се сдобият с детенце. Разрешаването на този въпрос отдавна мъчеше София. "Какво ще кажеш за Мартин", попита тя любимата си и Люси се усмихна одобрително.

Ръководителят на пласмента вдигна поглед от документацията и видя най-прекрасната гледка, която можеше да си представи. Маркетинговият директор беше изключително красива, но прическата и роклята, с която беше сега, я правеха просто ослепителна. Мартин желаеше София от първия момент, в който я видя. Изключителната й визия, съчетана с чувство за хумор, интелект и чаровен, порочен поглед отдавна го бяха завладяли. Всички в компанията сe изумяваха към неговата студенина и незаинтересованост, които бяха разбили много женски сърца. По тази причина вече всички смятаха, че е гей, а той свенливо пазеше своята любов в тайна.
София, стиснала папките с последните отчети, се приближи към бюрото му и безкрайно бавно се наведе, докато се настани на стола. И без да вдига поглед знаеше, че Мартин е вторачен в изящното й деколте и жадно поглъща прекрасните й гърди.

Мартин беше разстроен. Със София правиха страхотен секс върху бюрото му. Тя беше невероятно страстна и красива, но оттогава не разговаряше с него освен по работа и в присъствието на колеги. 
Няколко седмици по-късно разбра. София беше бременна. Явно си имаше сериозен приятел и вълнуващите моменти, които бяха изживяли бяха момент на слабост. 
Затова прегърна алкохолизма и бутилкта стана единствения му другар.

Малкото красиво момиченце приличаше много на майка си. София и Люси бяха много щастливи. Но ... тъпанарите от гражданското писаха, че детето е с неизвестен баща. 
Люси се изпокара с всички служители от началничката до портиера. Не можеше да повярва, че са толкова тъпи. Нали със София имаха официален брак, защо не искаха да запишат нейното име като родител. Заплахи, молби, сълзи, пари ... нищо не помогна. Двете със София гледаха малкото спящо съкровище и проклинаха глупавата държава, в която се бяха родили.
Ето че се появи и надежда. При едно от посещенията си в кабинета на омбудсмана, Люси се запозна с адвокат ВВ. Най-големият специалист по права на човека и борба с дискриминацията. След първият разговор, който проведоха, той я отряза. Каза й, че няма шанс да пребори закона. Но тя усети жадният му поглед и ... го допусна в себе си.
Адвокат ВВ беше вдъхновен. Сексът с младата, симпатична блондинка не можеше да се сравни с нищо изживяно досега. Беше готов на всичко, за да я почувства и да чуе страстните й стенания отново. Беузмната сластна жажда роди неподозирани идеи.
В понеделник той тихомълком заведе съдебно дело. Във вторник се появи в сутрешния блок на телевизията и един час не даде думата на водещия. Той беше защитникът на всички онеправдани и страдащи. Прекрасното бебе не заслужаваше такова отношение. Глупавите предразсъдъци, които спираха властите да запишат Люси като родител, трябваше да бъдат изкоренени. Отказите представляваха изключително цинична проява на полова дискриминация, която осъждаше София да бъде самотна майка и лишаваше детото от правото да има двама родители. Крайно време беше държавата да излезе от каменната ера.
Мартин стана от леглото и директно влезе под душа. Ледените струи успява да прогонят част от главоболието, което имаше всяка сутрин. С натежала глава той си сипа слонска доза кафе и включи телевизора. По сутрешния блок някакъв адвокат се плюнчеше за правата на различните. "Кога ли по телевизията ще се появи някой нормален", каза си Мартин и се загледа в надписът, който предвещаваше арктически температури.
Внезапно ... по телевизията в близък план показаха позната снимка, която беше виждал стотици пъти в профила на София (до който имаше ограничен достъп). Нейното бебе.
Мартин внезапно изтрезня и се заслуша с огромно любопитство в това, което очиларкото говореше за правата на жените в еднополовите бракове и за техните деца. 
Ужасяващата истина, която осъзна беше като челен сблъсък с товарния влак. Той беше използван като осеменител, за да донесе радост на София и на нейната приятелка. Обзе го неописуем гняв. Набра номера на тази, която вече мразеше неистово и изрева "искам да видя детето си". След два часа излезе от полицейското управление, където го бяха уведомили, че ако продължи да притеснява хората, ще му се наложи да поживее в затвора. 
От пияницата не беше останал и помен. Погледът на Мартин беше стоманен. Усмивката беше останала само на една снимка от фирмено парти. Рядко говореше, но гласът му беше смразяващ.
Пусна молба за помощ в службата за защита на децата. Отгвориха, че исканията му са неоснователни. Нямал официални документи, че има нещо общо с детето. Потърси съдействие от полицията, но го уведомиха, че не могат да му бъдат полезни понеже полицията без съдебно решение нямала правомощия да оказава съдействие на предполагаем родител за срещи с дете.
Потърси организации за защита на бащата и мъжа, но се оказа, че няма такива. Издири номера на съдебното дело и пусна молба, в която обясни, че има всички причини да вярва, че той е биологичният баща на детето и че е готов да докаже това в съда, с ДНК експертиза и т.н. Адвокат ВВ не спеше, той отговори, че фантасмагориите на човек, който има проблеми с алкохола и срещу който има подадени оплаквания в полицията нямат правна стойност.
Мартин беше отчаян и без много да мисли прие поканата на жълто телевизионно предаване. Не знаеше, че нацапотената изрусена водеща е член на фондация за борба срещу дискриминация на жените. Без да се усети, се подведе и изрече тежки думи срещу хомосексуалните двойки и срещу това, което му се причиняваше. Заяви, че дискриминирани в тази държава са само нормалните мъже и че всички, които защитават правата на човека, трябва да се изпратят на нивата да копат картофи. Незнайно защо режисьорът беше изтрил кадрите, в които Мартин със сълзи на очи разказа колко иска да види дъшеря си.
След месец получи няколко съдебни призовки. Оказа се, че освен дела, заведени от правозащитни организации, го съдят и засегнати от изказванията му хомосексуалисти. Прокуратурата също беше се самосезирала за прояви на дискриминация и нетърпимост.
Мартин беше съсипан. Загуби абсолютно всички дела. Адвокатът му честно го беше уведомил, че шансовете за успех са почти нулеви. Единственото нещо, за което даваше шанс е съдебно дело, в което да докаже, че е баща на момиченцето, което пък му отваряше шанс за нещо повече, но неколкократно осъденият нямапше сили за повече съдебни битки.

Стоеше съвсем сам на брега на езерото в парка и гледаше в безкрайността. Лекият пролетен вятър носеше всякакви боклуци. Мартин сведе поглед към мърлявия вестник, който се дотъркаля в краката му. Заглавието с главни букви "ДИСКРИМИНАЦИЯ" експлодира в съзнанието му в червено.